ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ/Решение

Номер на делото:
643
Съд:
ВКС

Град:
София

Отрасъл от правото:

Съдебен състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:

1. КЕТИ МАРКОВА
2. НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ

На кратко:
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Ф. Д. Б., от гр.В., депозирана чрез неговия защитник адв. К. С., срещу въззивно решение № 64 от 10. 05. 2011г., на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 3 състав, постановено по ВНОХД № 422/ 2010г., по описа на съда, с което е изменена в наказателната и гражданско- осъдителните си части, и съответно- потвърдена в останалата, присъдата на Софийски градски съд, наказателно отделение, 10 състав, от 14. 07. 2009г., по НОХД № 2248/ 2006г. В касационната жалба на подсъдимия Ф. Д. Б. и в писмените допълнения към нея, приети по реда на чл. 351, ал. 3 НПК, се поддържа, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното наказание е явно несправедливо- отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1- 3 НПК. Заявява се искане за неговата отмяна и оправдаване на подсъдимия. В съдебно заседание пред касационната инстанция жалбата се поддържа лично от подсъдимия Б. и неговите упълномощени защитници, по съображенията, изложени в нея и в писмените допълнения, със заявеното искане.Наказанието, наложено на жалбоподателя Б., също е определено в законосъобразен и справедлив размер. Отчетени са обществената опасност на деянието и дееца, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства, съобразно критериите, заложени по чл. 54 НК. Настоящата инстанция не намери смекчаващи обстоятелства, които да не са били взети предвид от решаващите съдилища или тяхната относителна тежест да се е оказала подценена. Съвкупно оценени, последните не са многобройни, а и никое от тях няма характера на изключително, за да се обсъжда в случая приложението на чл. 55 НК. Освен това не е изпълнена и втората кумулативна предпоставка за индивидуализация на наказанието при условията на чл. 55 НК- и най- лекото, предвидено в санкционната част на нормата от Особената част на НК, да се оказва несъразмерно тежко за конкретното престъпление и конкретния подсъдим. В този смисъл, наказанието две години лишаване от свобода, отмерено при превес на смекчаващите обстоятелства, е в синхрон с изискванията на чл. 54 НК, както и с реализиране целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК. Институтът на условното 3 от 4 осъждане по чл. 66, ал. 1 НК, е приложен законосъобразно, предвид наличието на всички формални законови предпоставки и извода на съда, че за поправянето и превъзпитаването на дееца не е необходимо същият да бъде изолиран от обичайната си семейна и социална среда, за да изтърпява ефективно наказанието си. Предвид горните съображения, като не констатира поддържаните в жалбата отменителни основания, обуславящи касационната отмяна на проверявания съдебен акт, ВКС прие, че съобразно правомощието си по чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 64 от 10. 05. 2011г., на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 3 състав, постановено по ВНОХД № 422/ 2010г., по описа на съда. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
Свали дело: