Format: 2017-11-22
Format: 2017-11-22
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е гр.София, 19. 12. 2016 г.   СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори въззивен състав, в закрито заседание на деветнадесети декември две хиляди и шестнадесета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ЩЕРЕВА           ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ПЪРВАНОВА                ВАНЯ ИВАНОВА   като разгледа докладваното от съдията ИВАНОВА гр. д. № 753 по описа за 2016 г. на Софийски окръжен съд и за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл. 435 и сл. ГПК. Образувано е по жалба на Л.С.Т. и Н.А.Х. – длъжници по изп. д. № 20169260400124, чрез процесуалния им представител адв. З.Х., срещу разпореждане от 26. 10. 2016 г. на ЧСИ Владимир Цачев, рег. № 926 и район на действие Софийски окръжен съд, с което е постановен отказ за прекратяване на изпълнителното производство по посоченото изпълнително дело. Навеждат доводи за неговата незаконосъобразност, поради което молят съда да отмени същото и постанови прекратяване на образуваното от частния съдебен изпълнител изпълнително производство. Претендират присъждане на сторените от тях разноски. В жалбата се твърди, че задължението си били погасили по образувано пред ДСИ – Елин Пелин изпълнително производство № 56/2014 г., образувано въз основа на изпълнителен лист от 01. 11. 2012 г., издаден по гр. д. № 119/2009 г. на РС – гр. Елин Пелин, а непогасените задължения дължими към държавния бюджет, представляващи глоби и разноски по дела, били погасени по давност. Насрещната страна Р.Д.А. – взискател, в предоставения му срок за отговор не е депозирал такъв. В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК, частният съдебен изпълнител е изложил становище за недопустимост на подадената жалба, евентуално за нейната основателност, като моли същата да бъде оставена без разглеждане, съответно – оставена без уважение. Софийският окръжен съд, като обсъди данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства във връзка с изложените в жалбата доводи, приема за установено следното: Жалбата е недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по настоящото дело производство да бъде прекратено. Видно от молба вх. № 1560/26. 10. 2016 г. жалбоподателите в настоящото производство и длъжници в изпълнителното, са сезирали съдебния изпълнител с искане за прекратяване на изпълнителното производство, с твърдения за погасяване на цялата дължима сума по изпълнителен лист от 01. 11. 2012 г., издадена по гр. д. № 119/2009 г. по описа на Районен съд – гр. Елин Пелин, по който е образувано изп. д. № 56/2014 г. по описа на ДСИ при ЕПРС. С обжалваното разпореждане от 26. 10. 2016 г. съдебният изпълнител е постановил отказ за прекратяване на образуваното при него изпълнително производство, предвид наличието на данни за непогасени задължения както към взискателя, така и към бюджета на държавата. При тези данни, настоящият съдебен състав намира жалбата за процесуално недопустима. В разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК изрично са посочени действията на съдебния изпълнител, които длъжникът в производството, каквито са настоящите жалбоподатели, могат да обжалват, а именно: постановлението за глоба и насочване на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението. В разглеждания случай, предмет на жалбата на длъжниците е отказът на частния съдебен изпълнител да прекрати изпълнителното дело поради изпълнение на паричните задължения и поради изтекла погасителна давност. Постановлението за отказ за прекратяване на изпълнителното дело не е в кръга на действията, които длъжникът има право да обжалва. Това право, по аргумент от чл. 435, ал. 1 ГПК е предоставено единствено на взискателя. Ето защо и жалбата не следва да бъде разглеждана по същество, а длъжниците разполагат с възможността, дадена им с разпоредбата на чл. 439 ГПК да установяват факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, от които черпят права, изключващи изпълняемото право. За пълнота следва да бъде отбелязано, че въпросът за погасителната давност не може да бъде решаван в изпълнителното производство, каквото възражение се съдържа в жалбата и както правилно е преценил съдебният изпълнител. Същият не може да бъде разглеждан и от съда в производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител. Той би бил предмет на разглеждане по исков ред и единствено влязлото в сила съдебно решение в полза на жалбоподателите, би било основание за прекратяване на изпълнението по образувано изпълнително производство по реда на чл. 433, т. 7 ГПК. С оглед горните мотиви, съдът   О П Р Е Д Е Л И:              ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима жалбата на Л.С.Т. и Н.А.Х. – длъжници по изпълнително дело № 20169260400124 по описа на ЧСИ Владимир Цачев, рег. № 926 на КЧСИ и район на действие Софийски окръжен съд, срещу отказ на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство. ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 753 по описа за 2016 г. на Софийски окръжен съд. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                                  2.                
Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   гр. София, 06.03.2017 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА            Софийският окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен граждански състав, в открито съдебно заседание на 08.02.2017 г. в състав:                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Катя Щерева                                                               ЧЛЕНОВЕ: Ивайло Георгиев                                                                      Ваня Иванова                                                при секретаря Ц. Павлова разгледа докладваното от съдия Георгиев в. гр. д. № 726 по описа на съда за 2016 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:     Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.          Образувано е по въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство – ТП на НОИ - София област – против решение № 126/04.06.2016г., постановено по гр.д. № 330/2015г. по описа на РС – гр. Костинброд, с която е признато за установено, че ищцата е работила за периода от 01.06.1977г. до 01.06.1991г. във фабрика „Н.”, гр. Г., на длъжност „шивач“. Жалбоподателят счита, че обжалваното съдебно решение е незаконосъобразно и неправилно. Твърди, че предявеният иск е недопустим поради непредставяне на доказателства, че ведомостите са загубени или унищожени (чл. 5, ал. 1 от ЗУТОССР). Намира, че уведомителните писма от НОИ за липса на предадени за съхранение разплащателни ведомости не съставляват такова удостоверение. Изтъква, че не били представени и писмени доказателства по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗУТОССР, установяващи вероятността на трудовия/осигурителния стаж, които са предпоставка за допустимостта на свидетелски показания за същите обстоятелства. Сочи, че, в нарушение на цитираната разпоредба, обжалваното решение се основава единствено на свидетелски показания, и моли съда да го отмени. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор. В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят не се представлява и не изразява становище по спора.          В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция въззиваемата не се явява. Представлява се от адв. Т., който оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение, като потвърди обжалваното решение. От фактическа страна съдът прие за установено следното. Предявен е иск по чл. 3, вр. чл. 1 от ЗУТОССР. Ищцата е претендирала да се признае за установен трудовия й стаж за периода от 01.06.1977г. до 01.06.1991г. на длъжност „шивач“ във фабрика „Н.“ АД, която била ликвидирана през 1991г. В подкрепа на иска си е представила три писма от ТП – София-  област на НОИ до началник отдел „Обединен осигурителен архив“, с които се изпращат нейни заявления от 12.01.2015г., 14.01.2015г. и 10.03.2015г. Представено е и уведомително писмо от ТП- Кюстендил на НОИ, съгласно което, по заявление от 15.01.2015г. за издаване на удостоверение относно осигурителен стаж от „Н.“ АД за периода 01.01.1978г. – 31.12.1979г., е установено, че в „Обединен осигурителен архив“ е приета разплащателна документация на осигурителя „Н.“ АД, но в нея липсват данни за лицето Н.Г.С. (Н.Г. К.) за посочения период. Първоначално искът е бил предявен срещу община Г., но с допълнителна молба от 09.07.2015г. ищцата е заявила, че ответник по него следва да се счита фабрика „Н.“ АД, която към настоящия момент е „затворена и не функционира“, а дейността й е прекратена. С последваща молба от 06.08.2015г. ищцата е уточнила, че „Н.“ АД няма правоприемник, поради което предявява иска срещу ТП София област на НОИ. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, който изразява становище за недопустимост на иска поради непредставяне на доказателства по чл. 5, ал. 1 от ЗУТОССР, че ведомостите са загубени или унищожени. Счита, че не е доказана предпоставката за допустимост на производството, а именно – че първичните документи у работодателя, установяващи трудов стаж, са загубени или унищожени. Съобразявайки направеното възражение, с определението по чл. 140 от ГПК  първоинстанционният съд е указал на ищцата да представи писмени доказателства, че ведомостите са унищожени или загубени. В отговор на даденото указание, ищцата е представила в първото открито съдебно заседание уведомително писмо от НОИ – ТП- Кюстендил (идентично с вече представеното с исковата молба), едно от представените с исковата молба писма от ТП – София- област на НОИ до началник отдел „Обединен осигурителен архив“, както и други три документа, наречени „регистрация на инициативна входяща преписка“. От последните се установява, че те са издадени по повод искания на ищцата за издаване на удостоверение образец УП-13 от „Н.“ АД, гр. Г., за периоди 01.01.1978г. – 31.12.2979г., 01.01.1980г. – 31.12.1981г. и 01.01.1982г. – 30.06.1999г. Разпитани са свидетелките А. В. и Т. П., които съобщават, че са били колежки с ищцата в шивалнята на фабрика „Н.“. Според двете свидетелки, ищцата е работила при този работодател от 1977г. до 1991г. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното. Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.   І. По валидност В случая обжалваното решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия, който се е произнесъл в пределите на своята правораздавателна власт.   ІІ. По допустимост Решението е недопустимо, тъй като не са представени документи по чл. 5, ал. 1 или ал. 2 от ЗУТОССР. Независимо от изрично дадените указания в този смисъл с определението по чл. 140 от ГПК, ищцата е представила три документа, наречени „регистрация на инициативна входяща преписка“, които единствено регистрират подадени по нейна инициатива искания, но не удостоверяват никакви обстоятелства по смисъла на чл. 5 от ЗУТОССР. Не установяват такива обстоятелства и представените с исковата молба три писма от ТП – София- област на НОИ до началник отдел „Обединен осигурителен архив“, с които се препращат заявления от 12.01.2015г., 14.01.2015г. и 10.03.2015г. Всички горни документи сочат единствено, че ищцата е сезирала ТП на НОИ с искане за издаване на удостоверения образец УП-13 за три различни периода, които са били препратени по компетентност на началника на отдел „Обединен осигурителен архив“. Същевременно, те не съдържат никакви данни за загубване или унищожаване на книжа и ведомости за заплати, нито за липса на писмени данни за претендирания стаж в архивното стопанство, тъй като от тях не може да се направи извод дори за извършена проверка относно тези обстоятелства, респ. за резултатите от нея. Аналогичен извод се налага и във връзка с уведомително писмо от ТП- Кюстендил на НОИ, съгласно което, по заявление от 15.01.2015г. за издаване на удостоверение относно осигурителен стаж от „Н.“ АД за периода 01.01.1978г. – 31.12.1979г., е установено, че в „Обединен осигурителен архив“ е приета разплащателна документация на осигурителя „Н.“ АД, но в нея липсват данни за лицето Н.Г.С. (Н.Г. К.) за посочения период. Това е единственият представен документ, който потенциално попада в хипотезата на чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР, но: ·        той е издаден във връзка с удостоверение за осигурителен стаж, докато предмет на настоящото производство е установяване на трудов стаж, а разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР изрично изисква удостоверението да е за липса на писмени данни за претендирания стаж, т.е. за същия вид стаж, чието установяване се претендира по съдебен ред; в хипотезата на ал. 2 (за разлика от ал. 1) не става въпрос за книжа и ведомости на предприятието, а за данни от тези книжа, които се отнасят конкретно до стажа на ищеца за посочения период; поради това съдът намира, че това удостоверение е неотносимо към процесния вид стаж на ищцата и не съставлява годно писмено доказателство по чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР. ·        той касае само частта от исковия период между 01.01.1978г. и 31.12.1979г., а не целия такъв от 01.06.1977г. до 01.0.1991г.; следователно, за по- голямата част от последния не е представено никакво доказателство, което, дори с известна условност, би могло да се приеме за такова, отнасящо се до претендирания стаж по смисъла на чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР. По така изложените съображения, съдът намира, че в случая не е налице специфичната положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск, регламентирана в чл. 5 от ЗУТОССР. Поради това искът на Н.С. е недопустим, а, произнасяйки се по него, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение. Тъй като изводите на въззивната инстанция не съвпадат с тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде обезсилено, предявеният иск – оставен без разглеждане, а образуваното по него съдебно производство – прекратено.   ІІІ. По същество Единствено за пълнота на изложението, съдът отбелязва, че искът би бил неоснователен и ако се разгледа по същество. Във връзка с това следва да се сподели и втория изложен във въззвината жалба довод, че разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗУТОССР изключва допустимостта на свидетелските показания за установяване на стаж, ако не са представени писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж и които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на полагане на стажа. Примерно изброяване на основните видове такива писмени доказателства се съдържа в ал. 2, а ал. 3 изрично изисква да има такива за всички претендирани периоди от време. В случая такива доказателства не са представени за нито една част от процесния перод, което прави свидетелските показания недопустими, а районният съд не е следвало да ги допуска, нито да основава решението си на тях. Нещо повече: съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 4, „за свидетели се допускат само лица, притежаващи писмени доказателства относно това, че са работили или изпълнявали длъжност при същия работодател/осигурител през периода, през който е положен претендираният стаж.“ Такива писмени доказателства за разпитаните свидетелки също не са представени, което съставлява допълнителен аргумент да не се ценят депозираните от тях показания. Поради това и доколкото по делото не са ангажирани никакви други доказателства в подкрепа на исковата претенция, освен показанията на св. В. и св. П., тя е останала недоказана.   ІV. По разноските Разноски не са претендирани от страната, която, с оглед изхода на делото, има право на такива, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.   Така мотивиран, съдът   Р Е Ш И :   ОБЕЗСИЛВА решение № 126/04.06.2016г., постановено по гр.д. № 330/2015г. по описа на РС – гр. Костинброд. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска на Н.Г.С. за установяване, че е през периода от 01.06.1977г до 01.06.1991г. е работила във фабрика „Н.” гр. Г. на длъжност „шивач“, и ПРЕКРАТЯВА образуваното по него съдебно производство. Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчване на препис от него.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                                 2.      
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е гр.С., 3.10.2016г.     СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, втори въззивен състав, в закрито съдебно заседание на трети октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ЩЕРЕВА                                                                         ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ПЪРВАНОВА                                                                                            ВАНЯ ИВАНОВА                                                                          като разгледа докладваното от съдията Първанова ч.гр.д. №629 по описа за 2016г.,  за да се произнесе взе предвид следното:          Производството е по реда на чл.274 ГПК.          Образувано е по частна жалба с вх.№2716/1.08.2016г. от „Т.С.” ЕАД, с ЕИК *********, представлявано от  изп. директор Г. Б., чрез юрисконсулт Г.В., против определение от 6.07.2016г. по гр.д.№123/2016г. по описа на К.ски районен съд, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на исковите претенции и неизпълнение на указанията на съда. Сочат се доводи, че  определението е неправилно. На 27.04.2016г е получено съобщение от  дружеството с проекто-доклад по делото, при което е констатирано, че е  допусната техническа грешка при обосноваване на правното основание на търсеното вземане и е уточнено същото. С протоколно определение от 18.01.2016г. и съобщение от 1.06.2016г. съдът е оставил без движение исковата молба  като е указал да се уточни основанието на предявените искови и конкретните суми. На 7.06.2016г. дружеството е уточнило, че исковата претенция, основаваща се на издадена заповед за изпълнение, съответства на размера на претендираните суми, период, основание на вземането и страни и е  посочило сумите, начислени и разбити за топлинна енергия, доставена в топлоснабдения имот, съответно лихва за забава, ведно със сумите за дялово разпределение. Поддържат се доводи, че с оглед на направеното уточнение и изменение е изпълнено указанието на съда претендираната сума в исковото производство да отговаря и не надвишава размера на сумата в заявлението по чл.410 от ГПК, както и основанието въз основа на което се претендират суми от длъжника. Жалбоподателят моли да се отмени постановеното протоколно-определение от 6.07.2016г. за прекратяване на производството по делото като неправилно и незаконосъобразно и да се присъдят направените по делото разноски.          Ответната страна по частната жалба- „В.В.” ЕООД-гр.К., ***, представлявано от С.Ч.,  чрез адв.А.Ч. от РАК, е ангажирало становище, че определението за прекратяване на производството по чл.123/2016г. по описа на РС-К., е правилно, тъй като ищецът не е отстранил нередовностите във връзка с разминаване в размера на сумите, посочени в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, и от друга страна в исковата молба. Правилно съдът е приел, че е недопустимо да се изменя основанието на  иска извън наведеното в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, а ищецът в стр.2 на ИМ е посочил, че претендира вземане въз основа на неоснователно обогатяване. Счита, че това не е техническа грешка, доколкото не са объркани отделни символи и цифри, а е ясно изразено волеизявление, че длъжникът се е обогатил неоснователно за сметка на дружеството и дължи да върне онова, с което се е обогатил. Моли да се остави без уважение частната жалба и да се потвърди обжалваното определение.          Частната жалба е подадена в законоустановения срок, тъй като жалбоподателят е уведомен за обжалваното определение на 29.07.2016г., а е депозирал жалбата на 1.08.2016г., която е срещу обжалваем съдебен акт и се явява допустима. Разгледана по същество същата е основателна.          Видно от приложеното ч.гр.д.№3/2016г. по описа на РС-К. е, че същото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение  по чл.410 от ГПК от „Т.С.” ЕАД против „В.В.” ЕООД-гр.К. за сумите 1204.20лв.-главница за периода м.10.2012г. до м.04.2015г. за доставена и неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.С., жк”Л. Т.”  бл.67, вх.А, ет.15, ап.114 и сумата от 192.50лв.-лихва върху главницата от 30.11.2012г. до 26.12.2015г. В обстоятелствата, от които произтича вземането, е уточнено, че дължимите суми са за доставена,  но неизплатена топлинна енергия, а именно 1184.60лв.-главница, 190.29лв.-лихва, а за дялово разпределение 19.61лв.-главница, 2.21лв.-лихва. По заявлението е издадена заповед №6/7.01.2016г. от РС-К., с която е разпоредено „В.В.” ЕООД-гр. ***, да заплати на кредитора „Т.С.” ЕАД сумата от 1204.20лв., сумата от 192.50лв.-мораторна лихва за периода  30.11.2012г. до 26.11.2015г., ведно със законната лихва от 30.11.2015г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 25.00лв.-за държавна такса и сумата от 300лв. за юрисконсултско възнаграждение.          Производството по гр.д.№123/2016г. по описа на РС-К. е образувано по искова молба от „Т.С.” ЕАД-гр.С. против „В.В.” ЕООД-гр.С., в която е посочено, че на 30.11.2015г. ищцовото дружество е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника за сумата от 1 396.69лв., от които 1 204.20лв.-главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода м.10.2012г.-м.04.2015г., 192.50лв.-законна лихва за забава от 30.11.2012г. до 26.11.2015г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението, направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, като срещу издадената заповед ответното дружество е депозирало възражение и затова се предявява иск за установяване на вземането. Посочено е, че между двете дружества няма  подписан договор за продажба на топлинна енергия, поради което ответникът се е обогатил за сметка на дружеството и дължи да му върне онова, с което се е обогатил неоснователно до размера на обедняването. Сочи, че ответното дружество е потребител на топлоенергия и за него са приложими общите условия на договорите. Посочено е, че длъжникът не е изпълнил задълженията си до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката. Посочено е, че се претендира да се признае за установено по отношение на „В.В.” ЕООД, че дължи на „Т. С.” АД сума за консумирана топлинна енергия в общ размер на 1 396.69лв., от които 1 1184.60лв.-главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода м.10.2012г.-м.04.2015г., 190.29лв. -законна лихва за забава от 30.11.2012г. до 26.11.2015г., за дялово разпределение -19.61лв.-главница, 2.21лв.-лихва, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.          С молба с вх.№1723/17.05.2016г. по делото ищецът „Т.С.” ЕАД-гр.С. е направил искане на осн. чл.214, ал.1 от ГПК за изменение на основанието в обстоятелствената част на исковата молба, като е уточнил, че за процесния период в сила са били ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от дружеството на потребители в гр.С., одобрени с решение №ОУ-033/8.10.2007г на ДКЕВР, с оглед на това всяко юридическо лице, извършващо стопанска дейност, което притежава /ползва/ топлоснабден имот е длъжно да сключи договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, за което дружеството-потребител е било поканено чрез връчване на покана с обратна –разписка за сключване на договор, но не се е явило, но е ползвало топлинна енергия, която не е заплатило и затова се е обогатило за сметка на дружеството.          С протоколно определение  от 18.01.2016г. съдът е оставил без движение исковата молба като е указал на ищеца, че тъй като с молбата си от 17.05.2016г. с вх. №1723 е направил изменение на основанието на иска и паричната равностойност без да са посочени конкретни суми, то следва да съобрази, че производството е по реда на чл.422 от ГПК и се явява продължение на заповедното производство, от чиито рамки е недопустимо да се излиза в настоящия процес. Налице е разминаване на присъдените по заповедното и претендираните в исковото производство суми, което също следва да се конкретизира и уточни. Определил е едноседмичен срок на ищеца да отстрани нередовностите.          С уточняваща молба с вх.№2014/9.06.2016г., подадена от „Т.С.” ЕАД, е посочено, че с молбата от 17.05.2016г. е изменено основанието на исковата молба с оглед издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като същото е неоснователно обогатяване , поради което се претендира  паричната равностойност до размера на обедняването. С това е направено само изменение на основанието, а не и на претендираните в исковата молба суми за главница и лихва, които суми съответстват на сумите в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а именно главница в размер на 1204.20лв., от които за доставена ел. енергия в размер на 1184.60лв., за периода м.10.2012г. до м.04.2015г. и главница за дялово разпределение в размер на 19.61лв., лихва за забава в размер на 192.50лв., от които лихва върху главницата за доставена ТЕ в размер на 190.29лв. за периода 30.11.2012г. до 26.11.2015г. и лихва върху дялово разпределение в размер на 2.21лв.          С обжалваното определение, постановено в о.с.з. на 6.07.2016г., съдът е приел, че ищецът не е отстранил нередовностите на исковата молба, съобразно указанията от съда, тъй като в заявителното производство е издадена заповед №6 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за сумите по заявлението в общ размер на 1396.70лв., докато с исковата молба по чл.422 от ГПК се претендира различна сума, а именно -1396.69лв. Приел е, че не е допустимо в производството по чл.422 от ГПК ищецът да изменя основанието на иска си извън посоченото в заповедното производство като претендира, че исковите суми към ответника са в резултат на неоснователно обогатяване, в която насока е и практиката на ВКС, поради което е прекратил производството по гр.д.№123/2016г. по описа на РС-К..          С оглед на установеното от фактическа страна, окръжният съд намира от правна страна следното:          В заявлението за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.д.№3/2016г. по описа на РС-К., е посочено, че тъй като длъжникът е ползвал доставена от дружеството топлинна енергия през периода м.10.2012г до м.4.2105г., не е заплатил дължимите месечни суми, стойността на изравнителните сметки, дялово разпределение, то длъжникът се е обогатил без основание за сметка на дружеството и му дължи сумата, с която се е обогатил до размер на обедняването. С исковата молба по гр.д.№123/2016г. по описа на РС-К. са предявени  искови претенции по чл.415, ал.1 от ГПК вр. с чл.422, ал.1 от ГПК като  изрично е посочено, че не е подписан договор за продажба на топлинна енергия, поради което длъжникът се е обогатил неоснователно за сметка на дружеството и дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Впоследствие в изложението е посочено, че между страните са  приложими  ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди  и че в договора между страните е регламентирано, че за всички неуредени случаи се прилагат  ОУ. В последващата уточняваща молба с вх.№1723/17.05.2016г. ищецът отново е уточнил, че между страните не е сключен договор, че  претендира заплащане на левовата равностойност на консумираната топлинна енергия, тъй като ответното дружество се е обогатило без основание. След указанията на съда от 18.05.2016г. за отстраняване нередовности на исковите претенции по отношение на основание и размер на същите, ищецът отново е уточнил, че поддържа уточнението от 17.05.2016г. и че не е направил изменение на размерите на исковете.          С оглед на твърдяното основание в исковата молба и последващите уточнения се установява, че ищецът е поддържал заявеното още в исковата си молба основание на исковата претенция-неоснователно обогатяване, което е било посочено в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, поради което не може да се приеме, че с молбата си от 17.05.2016г. ищецът е направил изменение на основанието, а с оглед на противоречието в обстоятелствената част исковата молба е отстранил същото. По отношение на претендираните суми, за които съдът приел, че е налице разминаване между заявлението и заповедта за изпълнение, от една страна, и исковата молба, от друга, следва да се съобрази, че още в заявлението за издаване на заповед по чл.410 от ГПК са посочени сумите-1184.60лв.-главница, 190.20лв.-лихва, за дялово разпределение -19.61лв. и  2.21лв. за лихва, като изрично е уточнено, че в главницата от 1204.20лв. се включва сума за топлинна енергия, стойността на изравнителните сметки за процесния период, сумата за дялово разпределение. Сумирани общо- сумата от 1184.60лв. и 19.61лв. дават общ размер 1204.21лв.,  като  разминаването с общо посочената сума от 1204.20лв. е още в заявлението, което не е било съобразено от заповедния съд. При наличието на конкретно посочени суми още в заявлението и посочването на същите в исковата молба, разликата от 1ст., която се явява резултат от това, че заповедният съд не е съобразил, че неправилно са били сумирани претендираните суми, влизащи в главницата, още в заповедното производство, не може да се приеме, че е налице разминаване в размерите на предявените искови претенции с тези, за които е издадена заповедта за изпълнение. Допълнително следва да се посочи, че сумата за лихва от 192.50лв. е точен сбор на сумите от 190.29лв. и 19.61лв., поради което и в тази част на претендираните размери не е налице различие с претендираната общо сума в заповедното производство.          Като е приел, че е налице недопустимост на исковите претенции и неотстраняване на нередовностите на исковата молба, районният съд е постановил неправилно определение за прекратяване на производството по делото, което следва да бъде отменено.          Водим от горното, окръжният съд ОПРЕДЕЛИ:          ОТМЕНЯ определение от 6.07.2016г. по гр.д.№123/2016г. по описа на К.ски районен съд, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на исковите претенции и неизпълнение на указанията на съда.           ВРЪЩА делото на РС-К. за продължаване на съдопроизводствените действия.              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ:                                                                
                                                 Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                               гр. София, 16. 05. 2016 г.   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А   СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори въззивен състав, в открито съдебно заседание на четвърти май през две хиляди и шестнадесета година в състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ЩЕРЕВА                                                ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ПЪРВАНОВА                                                                     ДОРА МИХАЙЛОВА   при участието на секретаря Т.В., като разгледа докладваното от съдията Михайлова в. гр. д. № 238 по описа за две хиляди и шестнадесета година, и за да се произнесе, взе предвид следното.   Производството е по чл. 258 и сл. ГПК. С решение № 64 от 09.03.2016 г. по гр. д. № 922/2015 г. по описа на РС – гр. Б. са отхвърлени предявените от М.А. А. срещу Основно училище „Н. Й. В.” искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със заповед № 1034/01.07.2015 г. на директора на Основно училище ”Н. Й. В.” – гр. Б., за възстановяване на заеманата от нея преди уволнението длъжност „чистач/хигиенист”, както и за заплащане на сумата от 2 160 лв., представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за това, че е останала без работа в резултат на незаконното уволнение за периода от 01.07.2015 г. до 01.01.2016 година. Със съдебния акт ищцата е осъдена да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника сумата от 600 лева – разноски в производството. Така постановеното решение е обжалвано от ищцата в първоинстанционното производство с оплаквания за необоснованост, незаконосъобразност и неправилност и с искане за отмяната му и постановяване на ново решение по същество, с което предявените искове да бъдат уважени. Въззивният жалбоподател поддържа, че неправилно районният съд е приел, че датата, на която ищцата е заявила желание да бъде прекратено трудовото й правоотношение с ответника, е тази, поставена върху заявлението, изготвено и подписано от нея на 06.01.2015 г., а именно 30.06.2015 година. Този факт районният съд бил погрешно установил. Поддържа се, че такава воля ищцата е изразила на 06.01.2015 г., но в рамките на 7-дневния срок по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ ответникът не приел предложението за прекратяване, поради което трудовото правоотношение между тях продължило да съществува. Работодателят задържал изготвеното още на 06.01.2015 г. заявление и по своя воля поставил върху него половин година по-късно входящ номер с дата 30.06.2015 г., за да прекрати трудовото правоотношение с работника, към който момент съгласие при условията на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ от страна на ищцата липсвало. Претендират се и разноските по производството. Въззиваемата страна оспорва въззивната жалба с искане за потвърждаване на решението на районния съд и присъждане на разноските по делото. Предмет на разглеждане от въззивния съд са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. М.А. А. е оспорила уволнението си с доводи, че заявлението, в което е изразила желание да бъде прекратено трудовото й правоотношение с ответника, е било изготвено на 06.01.2015 г. под заплаха, както и че предложението за прекратяване не било прието от работодателя в срока по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, а ново предложение за това с дата 30.06.2015 г. тя не е отправяла. Софийски окръжен съд като въззивна инстанция в рамките на правомощията си, очертани в нормата на чл. 269 ГПК (ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г.), намира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо. Поради съвпадане на крайните правни изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по съществото на спора обжалваното решение като правилно подлежи на потвърждаване в атакуваните части и чрез препращане към приетото от първоинстанционния съд (чл. 272 ГПК), но при съобразяване и на изложеното по доводите на страните от въззивния съд. Установени са следните факти по делото. Безспорно е, а и от трудов договор № 1114/09.09.2014 г., допълнително споразумение към него и от копие от трудовата книжка на ищцата, се установява, че страните по спора са били от обвързани от трудово правоотношение за длъжността „чистач/хигиенист” до 01.07.2015 г., когато със заповед № 1034/01.07.2015 г. на директора на училището на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ трудовото правоотношение помежду им е прекратено по взаимно съгласие. Посочената заповед е връчена на ищцата на същата дата при условията на отказ, удостоверен с подпис на свидетели. Видно от заявление вх. № 1174/30.06.2015 г. по описа на ответника, написано и подписано от ищцата – факт, който същата не оспорва, тя е заявила желанието си да бъде прекратено трудовото й правоотношение с ответника. От показанията на свидетелите М. и Н., събрани в производството пред районния съд, които съдът като единни и безпротиворечиви кредитира изцяло, се установява, че на 30.06.2015 г. по обяд ищцата лично подала процесното заявление, като сторила това пред свидетелката Манолова, която поставила входящ номер върху него, а по-късно го предала на директора на училището. След като била изготвена заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата последната отказала да я подпише, което обстоятелство свидетелите удостоверили с подписите си. От показанията им се установява, че през месец януари 2015 г. между ищцата и директора на училището се провела среща, на която ищцата изразила желание да напусне работа. Тя носела писмена молба, но директорът я убедил да остане на работа. Ищцата си тръгнала без да депозира молбата си за напускане и продължила да работи в училището до 30.06.2015 година. Показанията на свидетеля В. П. не установяват факти, релевантни за настоящия спор, поради което съдът не следва да ги обсъжда. От заключението на съдебно-почерковата експертиза на вещото лице  И., неоспорено от страните, се установява, че ръкописният текст в заявлението „считано от” е изпълнен от ищцата, а цифровият текст „01.07.2015” не е изпълнен от нея.              Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице Б. размерът на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ за  шест месеца е в размер на 2837.10 лева. От приложеното копие от трудова книжка на ищцата № 1437 се установява, че след направеното вписване за прекратяване на трудовото й правоотношение от ответника други отбелязвания не са налице. Останалите доказателства като неотносими към спора съдът не обсъжда. Въззивният съд приема, че прекратяването на трудовото правоотношение е законно поради установените данни, че то е извършено при наличието на предвидените в чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ предпоставки -  постигнато взаимно съгласие на страните и писменото му изразяване. Липсват доказателства съобразно твърденията на ищцата изявлението й за прекратяване да е обективирано след оказан натиск или заплаха. В разглеждания случай  предпоставките на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ са налице - с писмена молба до работодателя, депозирана на 30.06.2015 г. пред ответника, ищцата е поискала да бъде прекратено трудовото й правоотношение по взаимно съгласие, като върху този документ е поставена резолюция "Да!", с което писмено е изразено и съгласието на другата страна. В момента на съвпадането на двете волеизявления, което настъпва с получаването на отговора, договорът се прекратява, а издаването на последващ акт за прекратяване на трудовия договор има само констативно действие. Без значение за законността на уволнението е обстоятелството, че датата  01.07.2015 г., посочена като момент, от който се претендира прекратяването, е изписана от трето за процеса лице. При безспорно установените факти, че заявлението е депозирано на 30.06.2015 г., и че е било прието от работодателя в рамките на срока по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, дописването в документа не се отразява върху прекратяването на правоотношението между работника и работодателя. Изискването на закона за писмена форма като условие за валидност на волеизявлението е спазено. От показанията на свидетеля М., които не се опровергават от другите доказателства по делото, се установява датата, на която ищцата е направила предложението до работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие – 30.06.2015 г., на която дата заявлението е било регистрирано във входящия дневник на училището. Липсват доказателства, а това е било в тежест на ищцата, установяващи, че предложението за прекратяване е оправено до работодателя на 06.01.2015 г., но същото не  е било прието в 7 – дневния срок по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. За законността на прекратяването в случая е без значение обстоятелството, че фактически документът е бил съставен още през м. януари 2015 година. Правно значение има моментът на отправянето му до работодателя, от който момент започва да тече и 7 – дневният срок за приемането му по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ.  Вярно е, че взаимното съгласие на страните следва да се отнася и до датата, от която трудовият договор се прекратява, като несъвпадането на волята на страните относно датата на прекратяване на трудовия договор се приравнява на липса на взаимно съгласие. Ако се приеме, че заявлението е депозирано пред работодателя на 30.06.2015 г. с посочена в него дата 01.07.2015 г. като момент, от който да се прекрати трудовото правоотношение, обстоятелството, че тази дата е изпълнена не от ищцата, а от трето лице, е без значение за правния спор щом подписът на автора на документа е положен под тази дата и липсват твърдения друга да е била волята на работника относно този момент. Върху законността на прекратяването влияние не оказва и съществуването на обратната хипотеза, т. е. дори да се приеме, че заявлението е депозирано без в него да е посочен момент, от който трудовото правоотношение да се счита за прекратено. В този случай следва да се приеме, че волята на работника относно момента, от който трудовият договор се прекратява, е най-късно приемането на предложението му от работодателя. Предложението в настоящия казус е отправено от работника с писмена молба, която е разгледана на следващия ден с изразено от работодателя писмено съгласие, от което следва, че волята на страните относно момента на прекратяването е съвпаднала.   Предвид изложеното въззивната инстанция приема, че осъщественото прекратяване на трудовото правоотношение е законосъобразно и не подлежи на отмяна. Поради отхвърлянето на иска за отмяна на извършеното уволнение на отхвърляне подлежат и исковете за възстановяване на заеманата длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение. При съвпадане изводите на въззивния съд с тези на районния в обжалваното решението последното трябва да бъде потвърдено. При този изход на спора в полза на ответника – въззиваем следва да се присъдят разноските по делото пред настоящата инстанция – сумата от 600, 00 лева за платено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран, Софийски окръжен съд     Р    Е    Ш    И:     ПОТВЪРЖДАВА решение № 64 от 09.03.2016 г. по гр. д. № 922/2015 г. по описа на РС – гр. Б.. ОСЪЖДА М.А. А., ЕГН: **********,***, да заплати на Основно училище „Н. Й. В.“ - гр. Б., ЕИК: *********, сумата от 600, 00 (шестстотин) лева – разноски за въззивното производство. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 и сл. от ГПК в едномесечен срок, считано от 20.05.2016 г., съобразно указаното в откритото съдебно заседание на въззивния съд, проведено на 04.05.2016 година.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                                        2.                                                                                                                                                                                                                               
                                              Р  Е  Ш  Е  Н  И Е                                              гр.София, 27.06.2016 г.                                                                                     В   ИМЕТО   НА   НАРОДА         СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД  гражданско отделение, втори въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесети април две хиляди и шестнадесета година, в състав:                                                                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:             КАТЯ ЩЕРЕВА  ЧЛЕНОВЕ:                       ДОРА МИХАЙЛОВА                                            ДОНКА ПАРАЛЕЕВА                                             при участието на секретаря Т.В., като разгледа докладваното от съдия Щерева  гр.д. № 123 по описа за 2016г. на Софийски окръжен съд и за да се произнесе взе предвид следното:               Производството е по реда на чл.258 от ГПК. С решение №123 от 15.12.2015 г. по гр.д.№198/2015 г. РС С. е отхвърлил предявения от Е.Г.Г.-Г. срещу Р.В.В. и С.Т.Н. иск с правно основание чл.40 вр.чл.26,ал.1,пр.3 от ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот във формата на н.а. №6,т.І,ерг.№94,д.№5 от 2011 г. на нотариус Антон Чолев, по силата на който Е.Г.Г., чрез пълномощника си Х.  С. И., е продала на ответника Р.В.В. УПИ ХІІ-580, в кв.23 от ПУП на с.В. Т.,общива С., вилна зона”К., Г. и П.”, с площ от 760 кв.м., ведно с построената в имота през 1965 г. жилищна сграда, със застроена площ от 18.кв.м. и построената през 1965 г. второстепенна сграда със застроена площ от 6 кв.м., заедно с всички трайни подобрения, приращения и насаждения в имота. С решението е отхвърлен и предявеният от Е.Г.Г.-Г. срещу Р.В.В. и С.Т.Н.  иск с правно основание чл.124 от ГПК за  установяване правото на собственост на ищцата върху  същия имот. Присъдени са разноски.             Недоволна от така постановеното решение останала ищцата в първоинстанционното производство  Е.Г., която чрез пълн.адв Х., го обжалва изцяло. Твърди, че решението на първоинстанционния съд не е мотивирано и че изводът, че липсват доказателства обосноваващи извод за споразумяване между пълномощника и купувача по първата сделка, както и наличието на увреждащи действия от тяхна страна е неправилен. Твърди, че при липсата на преки доказателства доказването може да бъде изведено въз основа на установените факти. Сочи, че такива факти в конкретния случай са продажната цена на имота, която е в размер на 7 000 лв., при средна пазарна цена 17457.30 лв., обстоятелството, че купувачът е заплатил цената на пълномощника, който не е имал право да я получи и че умишлено не са отразили запазеното безсрочно  и безвъзмездно право на ползване  в полза на майка й К.А.Л.. Счита, че кратките срокове между упълномощаването, първата и втората сделка говорят за познанство между тях и уговарянето им да постъпят по този начин. Твърди, че в случая, а и по принцип не е необходимо пълно и главно доказване, защото  е логично да няма свидетели на уговорките между пълномощника и купувача. По същество искането е въззивната инстанция да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго по същество, с което да уважи предявените искове.             В съдебно заседание, чрез пълн.адв. Х. поддържа жалбата. Претендира разноски.             От въззиваемата С.Т.Н., чрез пълн.адв.Х., е постъпил писмен отговор, в който се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Твърди, че съдът правилно е разпределил доказателствената тежест и е указал на ищцата, че следва да докаже правото си на собственост, увреждането на интереса й от действията на нейния пълномощник и сговаряне в нейна вреда, но по делото не са представени нито преки, нито косвени доказателства, че интересът й е увреден и че пълномощникът и ответника В. са се сговорили за това. Счита, че твърденията на ищцата, че цената на сделката и сроковете на сключване на сделките са косвени доказателства за сговаряне на пълномощника и третото лице са неверни. Сочи, че цената, на която пълномощникът е продал имота е почти три пъти по.висока от тази, на която ищцата го е придобила. Счита, че са неверни твърденията на ищцата, че върху имота има учредено право на ползване и че пълномощникът е получил цената по сделката без да има право за това. Твърди, че клаузата за ползване е нищожна и че не е установено, че пълномощникът е получил цената по сделката.             В съдебно заседание, чрез пълн.адв. М.Х., поддържа отговора. Претендира разноски.             В съдебно заседание въззиваемият Р.В.В., чрез пълн. адв.Миков, заявява, че счита жалбата за неоснователна и моли да бъда потвърдено първоинстанционното решение. Претендира разноски. За да се произнесе окръжният съд взе предвид следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск предявен от Е.Г.Г.-Г. срещу Р.В.В. и С.Т.Н.. В исковата си молба ищцата твърди, че на 20.01.2011 г. е упълномощила Х.С. И. с пълномощно с нотариална заверка на подписа и съдържанието да продаде, да дари, да замени собствения й недвижим имот представляващ УПИ ХХІІ-580  по ПУП на с.В. Т., С. област, в.з.К., Г. и П.” заедно с построените в същия сгради, трайни подобрения, приращения и насаждения за цена, на лице  и при условия каквито договори. Твърди, че на 24.01.2011 г. пълномощникът  Х.С. И. е продал този имот на Р.В., В. за сумата от 7 000 лв., който на 14.02.2011 г. го продал на  С.Т.Н.. Твърди, че договорът, с който Х. С. И. е продал на Р.В.В. процесния недвижим имот е нищожен, защото пълномощникът  е договорил условията на продажбата в нейна вреда, както и защото не е имал право да получава продажната цена. Твърди и че пълномощникът й не е направил изявление, че върху имота е запазено право на ползване. Счита, че с оглед нищожността на първата сделка втората не е произвела вещно-транслативен ефект. Твърди, че за сделките научила през м.март 2013 г., когато поискала скица за имота. По същество искането е съдът да постанови решение, с което да  бъде прогласена нищожността на договор за покупко-продажба, сключен на 24.01.2011 г., обективиран н н.а. за продажба  №6,т.І,рег.№94 ,д.№5/2011г. на нотариус Антон Чолев, поради това че е сделката е сключена в нейна вреда и на основание чл.124 ,ал.1 от ГПК да бъде прието за установено по отношение но ответниците, че е собственик на процесния имот. Предявените искове са с правно основание чл.40 вр.чл.26,ал.1,пр.3 ЗЗД кумула- тивно съединен с иск по чл.124 от ГПК. Ответниците са оспорил така предявените искове.       Софийският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съгласно чл.235 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено от фактическа страна следното: От приложения като доказателство по делото н.а. №160,т.ІІ,рег.№1428,д.№332 от 2008 г. на нотариус Антон Чолев,рег.№153 по регистъра на НК се установява, че А.С.Ц. е продала на Е.Г.Г.  недвижим имот съставляващ УПИ ХІІ-580, в кв.23 от ПУП на с.В. Т.,община С., вилна зона”К., Г. и П.”, с площ от 760 кв.м., ведно с построената в имота през 1965 г. жилищна сграда, със застроена площ от 18.кв.м. и5 построената през 1965 г. второстепенна сграда със застроена площ от 6 кв.м., заедно с всички трайни подобрения, приращения и насаждения в имота за сумата 2044.30 лв., като продавачът е запазил в полза на К.А.Л.-Г. правото на ползване върху имота безвъзмездно и до края на живота й. С нотариално заверено пълномощно от 20.01.2011 г. Е.Г.Г. е упълномощила Х.С. И. да продаде, да дари , да замени този имот  за цена, на лице и при условия каквито договори, включително  да договаря със себе си и да преупълномощава трети лица.             Видно от н.а. №6,т.І,рег.№94,д.№5 от 24.01.2011 г. на нотариус Антон Чолев, рег.№153 по регистъра на НК Е.Г.Г.-Г., действаща чрез пълномощника си Х.С. И. продава на Р.В.В.  недвижим имот съставляващ УПИ ХІІ-580, в кв.23 от ПУП на с.В. Т.,общива С., вилна зона”К., Г. и П.”, с площ от 760 кв.м., ведно с построената в имота през 1965 г. жилищна сграда, със застроена площ от 18.кв.м. и5 построената през 1965 г. второстепенна сграда със застроена площ от 6 кв.м., заедно с всички трайни подобрения, приращения и насаждения в имота за сумата 7 000 лв.             Видно от н.а. №31,т.І,рег.№174,д.№29 от 2011 г. на нотариус Антон Чолев, рег.№153 по регистъра на НК Р.В.В. е продал на С.Т.Н. процесния недвижим имот за сумата  3 349.70 лв.             От приетата в производството пред първоинстационния съд съдебно-оценителна експертиза се установява, че приблизителната пазарна оценка  на имота към дати 24.01.2011 г. и 14.02.2011 г. е 17 457.30 лв. От приложеното по делото удостоверение за данъчна оценка се установява, че  данъчната оценка на имота е в размер на 2 586.80 лв.             По делото са събрани гласни доказателства. От показанията на свидетелката К.Л.-Г. се установява, че не е знаела за намерението на дъщеря си да продава имота,че не познава Х.И., но твърди, че той се е сдобил с пълномощното по нечестен начин. При така установените фактически обстоятелства, съдът намира от правна страна следното: Въззивната жалба е допустима, подадена е в предвидения за обжалване срок от страна, която има интерес от обжалването и е срещу подлежащ на обжалване  съдебен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността и допустимостта на решението, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 ГПК настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Настоящият състав на въззивния съд намира предявените искове за неоснователни, като съображенията за това са следните: Хипотезата на чл. 40 ЗЗД предпоставя осъществяването на два правопораждащи факта: договор, сключен във вреда на упълномощителя и споразумяване между пълномощника и третото лице във вреда на представлявания. Преценката дали договорът е сключен във вреда на упълномощителя се извършва при отчитане на всички обстоятелства, свързани с интереса на представлявания и мотивите на представителя да го сключи. В чл. 40 ЗЗД не се предполага недобросъвестност на третото лице, поради което упълномощителят, позоваващ се на тази недобросъвестност следва да я установи. В производството по иска за прогласяване недействителност на увреждащата сделка, упълномощителят следва да установи намерението за увреждане на пълномощника и третото лице. Такова споразумяване е налице, когато представителят съзнава нееквивалентността на престациите и третото лице знае, че представителят действа недобросъвестно. В този смисъл нееквивалентността на престациите е необходимо условие, но сама по себе си тя не е достатъчна за обявяването на недействителността по отношение на представлявания. Ако представителят е действал добросъвестно, което се предполага (в тежест на страната която твърди недобросъвестността е да докаже както недобросъвестността на представителя, така и знанието на третото лице), договорът произвежда действие за упълномощителя и той следва да поеме последиците от лошия избор на представител. С постановено в производството по реда на чл.290 от ГПК решение №841 от 19.01.2010 г.  по гр.д.№3530/2008 г. на ІІ г.о. на ВКС е прието, че наличието на сговор може да бъде установено с косвени доказателства, като е посочена и поредица такива даващи основание да се приеме наличие на сговаряне за увреждане на  представлявания. Такива косвени доказателства могат да бъдат близки родствени отношения между пълномощника и третото лице, заинтересованост или обратно прехвърляне на правото на собственост от третото лице в полза на пълномощника. В решението си ВКС е посочил, че съвкупната преценка на доказателствата, следва  да създава сигурно убеждение за осъществяване факта на увреждане на представлявания при сговаряне между пълномощника и третото лице. В случая доказателства, от които да се направи безспорен извод за сговор между пълномощника Х. И. и ответника Р.В. за увреждане на ищцата не са ангажирани. От обстоятелството, че сделката между Х.И. и Р.В.  е сключена няколко дни след упълномощаването не може да се направи безспорен извод, че те са се познавали и сговорили във вреда на ищцата. По делото е разпитана като свидетел майката на ищцата К.Л.- Г., но от показанията на същата не може да се направи извод за споразумяване между пълномощника и купувача по сделката Р.В., които тя дори не познава, а и показанията й са противоречие с  приложеното по делото пълномощно. Вярно е, че продажната цена на имота е значително по-ниска от пазарната му стойност, но вярно е и това, че същата е значително по-висока от тази, на която ищцата е закупила имота. Е.Г. е закупила имота през 2008 г. за сумата от 2044.30 лв., каквато е била и данъчната оценка на имота, а пълномощникът й Х. И. продава същия през 2011 г. за сумата от 7000 лв., при данъчна оценка от 2 586.80 лв. В решение №586/01.11.2010  на ВКС по гр.д.№853/2009 г., ІV г.о. е прието, че ниската продажна цена на имота няма значение за валидността на сделката, ако съдоговорителят е бил добросъвестен, а доказателства за недобросъвестност не са ангажирани. Твърденията в жалбата, че продажната цена на имота е получена от пълномощника също не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Неоснователно е оплакването във възивната жалба, че първоинстанционния съд не е направил анализ на всички преки и косвени доказателства, поради което същото е немотивирано. Първоинстанционният съд е направил задълбочен и всестранен анализ на събраните по делото доказателства и въз основа на тях е приел за установени изложените в мотивите на решението релевантни факти и обстоятелства.   Изводите на настоящата инстанция съвпадат се тези на първоинстанционния съд, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща и към неговите мотиви. Въззиваемият Р.В.В., чрез пълн.адв.М., е направил искане за присъждане на разноски, каквито при този изход от спора следва да му бъдат присъдени в размер на 500 лв.-адвокатско възнаграждение. Въззваемата С.Т.Н., чрез пълн.адв.М.Х., е направила искане за присъждане на разноски, каквито при този изход от спора следва да й бъдат присъдени в размер на 600 лв.-адвокатско възнаграждение. Воден от горното, Софийският окръжен съд                                                   Р   Е   Ш   И:   ПОТВЪРЖДАВА решение №123 от 15.12.2015 г. постановено по  гр.д.№198/2015 г. по описа на  РС С.. ОСЪЖДА Е.Г.Г.-Г. с ЕГН ********** да заплати на Р.В.В. с ЕГН **********, на основание чл.78 от ГПК, сумата 500/петстотин/лв.-разноски. ОСЪЖДА Е.Г.Г.-Г. с ЕГН  ********** да заплати на С.  Т.Г. с ЕГН **********, на основание чл.78 от ГПК, сумата 600 /шестстотин/лв.-разноски. Решението не подлежи на обжалване-чл.280,ал.2 от ГПК.                                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                                                                                                                                                            ЧЛЕНОВЕ:   1.                                                                                                                                                                                                   2.      
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е гр.София, 08. 12. 2016 г.   СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори въззивен състав, в закрито заседание на осми декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ЩЕРЕВА                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: РОСИНА ДОНЧЕВА                                                                                                          КАТЕРИНА НЕНОВА   като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА ч. гр. д. № 756 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:               Производството е по чл. 274, вр. чл. 262, ал. 3 ГПК.             Образувано е по частна жалба на Н.М.П., подадена чрез упълномощения от него адв. Ц.З., срещу разпореждане от 12. 10. 2016 г., постановено по гр. д. № 574/2011 г. по описа на РС – гр. Костинброд, с което подадената от ответника в производството и настоящ жалбоподател въззивна жалба е върната, поради неизпълнение в срок на дадени от съда указания.             В частната си жалба жалбоподателят, чрез процесуалния му представител, посочва, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, поради което моли да бъде отменено.             Софийския окръжен съд, като прецени доводите на страната и съобрази данните по  делото, намира за установено следното:             Производството пред Костинбродския районен съд по гр. д. № 574/2011 г. е приключило с решение № 134 от 08. 07. 2016 г., с което са разпределени в дял на страните допуснати до делба недвижими имоти, което е било съобщено на страните на 12. 07. 2016 г. В двуседмичния срок за обжалването му ответникът Н.М.П. е депозирал въззивна жалба срещу решението, чрез неговия процесуален представител адв. З..             С разпореждане от 27. 07. 2016 г. съдът е оставил въззивната жалба без движение, като е указал на жалбоподателя в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе сумата от 726,51 лева, представляваща дължимата държавна такса за въззивно обжалване по сметка на Софийски окръжен съд, като в същия срок представи вносния документ в канцеларията на съда. Посочена е и неблагоприятната последица от неизпълнението му, а именно – връщане на подадената от него въззивна жалба.             Съобщение с горното указание жалбоподателят е получил лично на 26. 09. 2016 г., а едноседмичния срок за изпълнението му е изтекъл на 03. 10. 2016 г. /присъствен ден/, докогато същото не е сторено.             С разпореждане от 12. 10. 2016 г., предмет на настоящата проверка, първоинстанционният съд е върнал подадената въззивна жалба, на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК, поради неизпълнение на дадени указания в срок.             При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:             Частната жалба е подадена в законоустановения едноседмичен срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.             Разпоредбата на чл. 262 ГПК регламентира задължението на администриращия съд за извършване на проверка на подадена въззивна жалба, съответно изискванията, на които тя трябва да отговаря, както и задължението на съда да съобщи на страната, в случай, че следва да отстрани нередовности. В разглежданият случая действително въззивната жалба не е отговаряла на изискването на чл. 261, т. 4 ГПК – към нея не е бил приложен документ за внесена държавна такса за въззивно обжалване и правилно е била оставена без движение. Съдът е указал на страната със съобщение връчено лично на 26. 09. 2016 г. за констатираната нередовност, като е посочил и предупреждението, че при неизпълнение на указанието в предоставения едноседмичен срок, жалбата ще бъде върната. Срокът е изтекъл на 03. 10. 2016 г., който е бил работен ден, до когато нередовността на подадената от Н.П. жалба не е била отстранена. Последният не се е възползвал и от възможността, предоставена му с разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ГПК, а именно да поиска от съда продължаване на срока за изпълнение на указанията, в случай на уважителни причини за това. При това положение, правилно районният администриращ съд, в изпълнение на нормата на чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК, е върнал подадената въззивна жалба, поради неизпълнение в срок на дадени указания.             Така мотивиран, настоящият въззивен състав намира обжалваното разпореждане за правилно и постановено в съответствие с процесуалните норми, поради което същото следва да бъде потвърдено, а подадената частна жалба като неоснователна – оставена без уважение.             Воден от изложеното, Софийският окръжен съд                                                  О П Р Е Д Е Л И:   ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 12. 10. 2016 г., постановено по гр. д. № 574/2011 г. на Костинбродския районен съд, с което е върната подадената от Н.М.П. въззивна жалба срещу решение № 134 от 08. 07. 2016 г. по същото дело. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчване на съобщението.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                                                                   2.  
                                               О П Р Е Д Е Л Е Н И Е                                                 гр.София, 27.10.2016 г.                                             СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми  октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:                                                                                                                                                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:      КАТЯ ЩЕРЕВА     ЧЛЕНОВЕ:    КАМЕЛИЯ ПЪРВАНОВА                             ВАНЯ ИВАНОВА              като разгледа докладваното от съдия Щерева гр.д. №689  по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:               Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Н.Т.В.,чрез пълн.адв.Й.      срещу решение №125/15.08.2016 г. по бр.гр.д.№146/2016 г., с което РС Ихтиман e прекратил сключения на 13.09.1992 г. брак между М.П.В. и Н.Т.В. и е постановил, на основание чл.53 от СК ищцата М.П.В., след прекратяването на брака да носи брачното си фамилно име-В.. С решението е предоставено ползването на семейното жилище на М.П.В..             В жалбата се съдържа оплакването, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по претенцията на Н.Т.В. за определяне с решението за развод на наема, който М.П.В. му дължи за предоставеното й за ползване семейно жилище.             Настоящият състав на въззивният съд намира, че в тази част въззивната жалба по същество представлява молба по чл.250 от ГПК, по която следва да се произнесе РС Ихтиман.             Воден от горното Софийският окръжен съд                                                    О П Р Е Д Е Л И:               ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№689/2016 г. и връща делото на РС Ихтиман за произнасяне по направеното от Н.Т.В. искане за определяне наема, който М.П.В. му дължи за предоставеното й за ползване семейно жилище.             След приключване на процедурата по чл.250 от ГПК делото да се изпрати на Софийски окръжен съд за произнасяне по въззивната жалба.             Определението е окончателно.                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                  ЧЛЕНОВЕ:  1.                                                                                                        2.
Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е No ……………………….. гр. София., 2.11.2016г.   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А   СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, втори въззивен състав в съдебно заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАТЯ ЩЕРЕВА                     ЧЛЕНОВЕ:КАМЕЛИЯ ПЪРВАНОВА                                                                                            КАТЕРИНА НЕНОВА при участието на секретаря Т.В., като разгледа докладваното от съдия Първанова в.гр.д. Nо393/2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:          Производството е по реда на чл.258 и следв. ГПК.          С решение №86/24.03.2016г., постановено по гр.д.№1202/2015г. по описа на Ботевградски районен съд, са отхвърлени предявените от Застрахователно акционерно дружество "А." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** No 2, срещу О.Б. БУЛСТАТ *********, с адрес пл. "Площад О." No 13, иск с правно основание чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./ във вр. чл. 49 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2428.00 лв., представляваща половината от изплатено застрахователно обезщетение на увредено лице по щета No 10009030123270 по договор за застраховка "Каско" No 0303А 430556/15.06.2009 г. за причинени щети при ПТП от 04.07.2009г. с разноските за определянето му, и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 746.55 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 01.09.2011г. до датата на завеждане на исковата молба - 01.09.2014г., като неоснователни. Осъдено е Застрахователно акционерно дружество "А." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** No 2, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на О.Б. БУЛСТАТ *********, с адрес пл. "Площад О." No 13, сумата от 572.22 лв. за направените по делото разноски.          Решението е обжалвано от З. „А.”***, представлявано от  юрисконсулт Л.М., с доводи, че е неправилно и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Счита, че неправилно е прието, че не е установено наличието на една от кумулативните изискуеми предпоставки за встъпване на застрахователя в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, а именно, че липсват доказателства процесното увреждане да е настъпило от събитие, което е включено в покритите от застраховката рискове. Ответникът не е оспорил или възразил относно липсата на покрит риск при изплащане на застрахователното обезщетение от дружеството, което да е довело до неоснователност на суброгационното му право. Районният съд, като е приел за недоказано, че процесното събитие е включено в покритите от застраховката рискове, се е произнесъл извън пределите на посочените в отговора на исковата молба оспорвания и възражения, с което е извършил нарушение на съдопроизводствените правила, довели до постановяване на неправилно решение. Условията и параметрите на облигационните отношения между страните по имуществената застраховка са установени от представената по делото застрахователна полица №0303А430556, издадена на 15.06.2009г, в която е отбелязана договореността между страните за покритие „Пълно Каско”, включваща всички рискове, което е ноторно известен факт. Претендира  присъждане на направените по делото разноски.          Въззиваемата страна-О.Б. представлявана от кмета И. Г., е ангажирала становище, че въззивната жалба е неоснователна, а решението на районния съд е правилно и законосъобразно. Счита, че по делото са недоказани съществени елементи от фактическия състав на регресната отговорност, а именно дали заплатеното обезщетение, предмет на регрес, е за щети, причинени от покрити от застраховката рискове. В изготвения по делото доклад БРС е посочил, че установяването на това обстоятелство е в тежест на ищеца и въпреки изричното указване, същият не е предприел действие по представяне на годно доказателство. Сочи, че е оспорила исковите претенции и е направила изрично възражение относно липсата на приложени към исковата молба общи условия на договора за застраховка. Липсата на същите не дава възможност да се установи основанието за покриване и размера на претендираните ликвидационни разходи. Моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.          Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:          Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.          Ищецът по делото З. "А."*** е посочил, че на 04.07.2009г. в с. Н., общ. Б., на ул. "С.", лек автомобил "Опел Вектра", с peг. No СА 9829 МА, с водач К. Д. А., попаднал в необозначени препятствия (дупки) на пътното платно, в резултат на което са нанесени вреди по ходовата част на автомобила. Посочил е, че водачът е допринесъл за настъпването на събитието, тъй като се е движел с несъобразена скорост. За произшествието е съставен протокол ПТП No 1229324/04.07.2009г. За процесния автомобил е имало сключен договор за застраховка "Каско" No 0303А 430556/15.06.2009 г. със срок на валидност от 16.06.2009 г. до 15.06.2010 г., като в З. "А." е образувана преписка по щета No 10009030123270. Повредите по автомобила са отстранени в сервиз, а стойността на ремонта в размер на 4835.99 лв. е заплатена на сервиза от З. "А." с банков превод на 26.01.2010 г. Изложил е доводи, че след извършеното плащане е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - стопанина на пътя О.Б. - до размера на половината от платеното обезщетение и обичайни разноски, или общо за сумата от 2428.00 лв. Навел е доводи, че произшествието е настъпило поради движение с несъобразена скорост от страна на водача, както и поради неподдържане на пътното платно в състояние, в което същото може да се ползва без риск от настъпване на произшествия, за което О.Б. не е положила дължимата по закон грижа за поддръжка и обезопасяване на пътното платно. Собственик на общинските пътища и улици е съответната община, в чиито населени места се намират същите, която съгласно чл. 31 от Закона за пътищата осъществява изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища. С покана изх. NoЛ-1271/11.02.2010 г., получена от О.Б. на 17.02.2010 г., е предявил вземането си, но дължимата сума не е възстановена. Поискал е съдът да постанови решение, с което ответникът бъде осъден да му заплати сумата от 2428.00 лв., представляваща половината от изплатеното от ищеца обезщетение с разноските за неговото определяне, сумата от 746.55 лв., представляваща лихва за забава за периода от 01.09.2011г. до датата на завеждане на исковата молба - 01.09.2014 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. Ответникът по делото-О.Б. е оспорила предявените искове по основание и размер. Посочила е, че съгласно протокола за ПТП процесното пътно-транспортно произшествие е реализирано на територията на населено място, с поставени знаци за ограничаване на скоростта на движение и в натоварен участък. Водачът на автомобила е допринесъл за настъпване на ПТП-то, като се е движел с несъобразена скорост. Същият не е съобразил поведението си с конкретната пътна обстановка и това е довело до ПТП-то. Възразил е, че скоростта на движение е определяща за възникването на произшествието и за степента на увреждането на процесния автомобил. Навел е доводи, че настъпването на ПТП-то е в резултат на виновното и противоправно поведение на водача на автомобила и не е налице обусловеност между реализираното ПТП и обективната отговорност на О.Б.          От представено по делото заверено копие на Протокол за ПТП No 1229324 от 04.07.2009г. на РУП- Ботевград, се установява, че в него е посочено, че на същата дата в 00.15 часа в с. Н., общ. Б., ул. С., преди каменния мост, е възникнало ПТП, при което МПС - лек автомобил марка "Опел", модел "Вектра", с peг. No СА 9829 МА, управлявано  от К. Д. А., поради движение с несъобразена скорост с пътните условия (неравности по платното и камъни), удря камък и пука картер и маска. В протокола като видими щети на МПС-то са посочени спукан картер и  охлузена предна броня. Процесният лек автомобил с марка "Опел", модел "Вектра", с peг. No СА 9829 МА се установява от заверено копие на  свидетелство за регистрация на МПС, че е собственост на К.Д.А., притежаващ свидетелство за управление на  МПС.          Видно от завереното копие на Комбинирана застрахователна полица No 009 0303А 430556 от 15.06.2009 г. е, че е сключен между К.Д.А. и З. "А." договор за застраховка "Каско, Гражданска отговорност на ПМС и Злополука", по силата на който е застрахован по застраховка "Каско", клауза "П" - пълно каско, лек автомобил марка "Опел", модел "Вектра", с peг. No СА 9829 МА, със срок на застрахователната полица от 16.06.2009 г. до 15.06.2010 г. В застрахователната полица застрахованият изрично писмено е заявил, че с подписването й декларира, че са му предадени, запознат е и приема Общите условия на дружеството- застраховател по застраховката. Въз основа на Уведомление-декларация за щета по застраховка "Каско на МПС" от 04.07.2009 г. от собственика на застрахования автомобил е образувана щета под No 10009030123270 г. за настъпилото на 04.07.2009 г. застрахователно събитие. Съгласно Опис-заключение по щета No 10009030123270 от 04.07.2009 г. и от 16.09.2009 г. по автомобила са констатирани следните увреждания: кора под двигател, спукан кожух скоростта, предна броня, съединител с 2 скорости. С Възлагателно писмо от  застрахователното дружество до автосервиз "Д. А." ЕООД е възложено извършването на ремонт на процесния лек автомобил, съгласно сключен между тях договор за извършване на автосервизни услуги, за който ремонт е издадена Фактура 1000030798/11.01.2010г. на стойност 4835.99 лв. С Доклад по щета No 10009030123270 от 15.01.2010 г. е предложено посочената сума за ремонта да се изплати на "Д. А." ЕООД, като е предвидено да се упражни регрес срещу О.Б. за сумата от 2428.00 лв., в т.ч. 10.00 лв. за вещо лице - поради  наличие на съвина. С Преводно нареждане от 26.01.2010 г. сумата от 4835.99 лв. е платена по банков път от застрахователя на сервиза, извършил ремонтната услуга. С регресна покана изх. No Л1271/11.02.2010 г. ищецът е поканил ответника да му заплати сумата от 2428.00 лв., представляваща половината от изплатеното от него обезщетение поради наличието на съвиновно причиняване на щетата и половината от направените ликвидационни разноски, която покана е получена от ответника на 17.02.2010 г., видно от обратната разписка за доставянето й. От ангажираните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля К.Д.А., собственик на увредения лек автомобил, и управлявал същия при настъпване на процесното ПТП, се установява, че на 4.07.2009г. вечерта е пътувал от с. Г. към центъра на с. Новачене, като в селото нямало ток - уличното осветление не работело, и било много тъмно. Минавайки по железния мост в с. Н. преминал през дупка. В първия момент не спрял, но после видял, че е изтекло маслото на колата. Като се върнал установил, че има дупка и в нея камък, през който вероятно е минала  лявата гума на автомобила и който камък бил счупил кората отдолу и отпред на автомобила. Свидетелства, че се е движел с не повече от 30 км/ч., но било много тъмно и не могъл да забележи дупката. От заключението по съдебно-автотехническа експертиза на вещото лице  Ц. В. се установява, че е приел като механизъм на ПТП-то от 4.07.2009г., че лекият автомобил се е движел по ул.”С.” в с.Н., с посока път Е79, като преди каменния мост автомобилът е преминал през неравности по платното и камъни, при удар в камък е получил увреждане на предната броня, счупени са предпазната му кора, картерът на скоростната кутия, което е довело до изтичане на маслото и авария на двигателя, съединителя и скоростната кутия. Направил е извод, че нанесените щети по лекия автомобил са получени при настъпилото ПТП и са в причинно следствена връзка с него. Определил е стойността на ремонта на повредите  по автомобила по пазарни цени към датата на ПТП в размер на сумата от 4293.75лв., включваща стойността на нови части, труд, материали и консумативи. В заключението е прието, че движение със скорост от порядъка до 30 км/ч в района на произшествието се явява безопасна. Вещото лице е посочило, че дори и да се знае с каква скорост се е движел процесният  автомобил при настъпване на ПТП-то само при данни за характера на препятствията-размери и дълбочина на неравностите-дупки, размер и разположение на камъните и дупките, то от инженерно-техническа гледна точка мога да се посочи безопасна за конкретната пътна обстановка скорост. В протокола на КАТ е отразено къде и как е настъпило ПТП, но не и какви и  къде са точно препятствията, тъй като на скицата са разположени хаотично. Счупването на предпазната кора и картера на скоростната кутия може да настъпи и при по-ниска скорост от порядъка на 30-40км/ч. Тъй като произшествието е настъпило в тъмната част на денонощието и няма данни да е имало сигнализация или обозначаване на процесните препятствия, то времето за намаляване на скоростта до границите на безопасната за преминаване през конкретните препятствия е в зависимост от разстоянието, от което може да се възприеме и определи препятствието като заплаха за безопасно движение /преминаване/. Изрично вещото лице е посочило, че липсват конкретни данни за  това в коя част на пътното платно са се намирали препятствията, конкретно камъкът, респективно дали е предвидимо наличието му и можело ли е да се заобиколи и избегне. С оглед на установената фактическа обстановка, окръжният съд намира от правна страна следното: Исковата претенция е с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ /отм./, която урежда правото на регресна отговорност на застрахователя, платил обезщетение срещу причинителя на щетата, която в случая касае заплатено обезщетение за причинени имуществени вреди на застрахован лек автовтомобил. Общият фактически състав, правопораждащ суброгационното право на застрахователя на риска по имуществената застраховка включва няколко елемента: наличие на имуществено застрахователно правоотношение между застрахователя и увреденото застраховано лице, възникнало застрахователно събитие и връзка между него и вредите, плащане от застрахователя към застрахования на дължимо застрахователно обезщетение.  По делото се установява, че е налице сключен договор за застраховка между К.Д.А. и З. „А.”*** за застраховка „Каско, ГО на МПС и злополука”. Действително по делото не са били представени като надлежно доказателство общите условия на договора за застраховка, тъй са били изпратени по факс. Изложеното във въззивната жалба, че не е имало възражение от страна на ответната страна относно покритите рискове от застраховката, и съдът не е следвало да се произнася, се явява неоснователно, доколкото, наличието на застрахователно правоотношение е част от фактическия състав на иска по чл.213 от КЗ/отм./ и дали е налице покрит риск е част от изследването на този елемент на фактическия състав. Изрично в доклада по делото на районния съд е разпределена доказателствената тежест, като е указано на ищцовото дружество, че следва да докаже, че е налице съществуващо застрахователно правоотношение с пострадалото лице, наличието на застрахователното събитие в рамките на покритите рискове, вида и размера на причинените вреди, причинната връзка  между поведението на ответника и претърпените вреди, че твърдяното ПТП е реализирано на път, стопанисван от общината, както и факта на извършване на плащане на обезщетение. Липсата на конкретно възражение от страна на ответника за тези обстоятелства, не води до извод, че ищецът не следва да представи доказателства относно тях. Това са релевантни факти за спорното право, тъй като именно от тях зависи извеждането на извод за възникването на правото. Тези правнорелевантни факти са главни, защото представляват главен предмет на доказване и правилно първоинстанционният съд е указал на ищеца, че носи доказателствена тежест за тях. Поради това съдът не е допуснал процесуално нарушение, а е изпълнил задължението си да разпредели доказателствената тежест между страните и да приеме за ненастъпила правната последица, чийто юридически факт не е доказан. Допълнително, извън доказването на точните клаузи на застрахователното правоотношение между страните, следва да се разгледа въпросът  за настъпването на застрахователно събитие и връзката му причинените вреди. Този въпрос следва да се изясни като се обсъди механизмът на настъпилото ПТП  и връзката на причинените  вреди с него. От представения по делото протокол за ПТП от 4.07.2009г не може да се установи конкретният механизъм на настъпилото ПТП. Ответната страна е навела доводи, че не следва да й се вменяват в отговорност причинените вреди, тъй като изцяло за тях е виновно увреденото лице.  Действително, задължение на общината е да поддържа пътищата съгласно чл.167, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, като службите за контрол, определени от кметовете на общините, контролиран в населените места изправността на състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка, като администрацията сигнализира незабавно за препятствията и ги отстранява. В конкретния случай е посочено в протокола за ПТП, че водачът на лекия автомобил поради движение с несъобразена скорост с пътните условия /неравности по платното и камъни/ е ударил камък и е спукал картер и маска. Вещото лице е посочило в заключението си, че в протокола за ПТП е посочено, че пътното платно е било с повредено покритие, като на схема са начертани камъни и дупки, а впоследствие е посочило, че не е ясен характера на препятствията /размери и дълбочина на неравностите-дупките, размер и разположение на камъните и дупките/, за да се посочи безопасната за конкретната пътна обстановка скорост. Отразило е, че в протокола на КАТ има данни къде и как е настъпило ПТП, но не и какви и къде са точно препятствията, тъй като на скицата са разположени хаотично, поради което и не може да се прецени дали водачът е могъл да предвиди наличието на тези фактори и дали е бил длъжен да се съобрази с тях и да се движи с по-ниска скорост. Изрично вещото лице е посочило, че липсват конкретни данни за наличните препятствия в района на ПТП като размери и дълбочина на неравностите-дупките, размер и разположение на камъните и дупките, и не е възможно да се определи в коя част на пътното платно са се намирали препятствията. От това следва, че вещото лице излага противоречиви изводи в заключението си, като първо посочва, че от протокола и скицата в него се установява наличието на неравностите и камъните по пътното платно, от които следва, че причинените щети са в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП-то,  а впоследствие е изразило становище, че не е възможно да се определи тяхното местоположение, вида на препятствията-размери и дълбочина на дупките, размер и разположение на камъните, което разколебава извода му относно това, че тези същите препятствия са могли да причинят именно посочените щети на лекия автомобил. Според съдебната практика-решение №15/25.07.2014г. на ВКС по т.д.№1506/2013г., І Г.О. , ТК, решение №85/28.05.2009г по т.д.№768/2008г. на ВКС, ІІ Т.О., решение №24/10.03.2011г по т.д.№444/2010г на ВКС, І Т.О., решение №73/22.06.2011г. по т.д.№423/2011г на ВКС, І Т.О. и решение №98/25.06.2012г. по т.д.№750/2011г на ВКС, ІІ Т.О. протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими към механизма на ПТП. Такива са удостоверените от длъжностното лице факти, пряко възприети от него, които са релевантни за механизма на ПТП- място на инцидент, посока на движение на автомобила и наличие на и разположение на дупката на пътя и щетите на автомобила, липса на сигнализация за дупка на пътното платно или нейното обезопасяване. В случая обаче вписаните в протокола обстоятелства не са достатъчни за установяване на пълния механизъм на ПТП, поради което дори и при липса на оспорване на верността на протокола, ищецът носи доказателствената тежест на установяването му посредством ангажиране и на други доказателства-разпит на свидетели, експертизи и други./Така решение №15/25.07.2014г. на ВКС по т.д.№1506/2013г., І Г.О. , ТК/  От разпита на свидетеля А., при отчитане и на заинтересоваността му като участник в ПТП-то, не може също да се установи механизмът на произшествието, тъй като същият дава показания, че след като е спрял е намерил един камък и дупка на моста в средата на пътното платно, които не е видял преди удара, защото е било тъмно. Посочил е, че с лявото колело на колата е минал през дупката и в първия момент не е спрял, а после е забелязал, че е изтекло маслото на колата и е намерил камък, който вероятно е ударил колата. При недоказаност на фактическия състав на чл.213 от КТ/отм./, не следва да се обсъждат наведените доводи относно съпричиняване от страна на увреденото лице на лекия автомобил. При липса на достатъчно надлежни доказателства относно механизма на произшествието и връзката му с настъпилите щети, заедно с недоказаността застрахователното правоотношение относно покритите рискове, то не може да се направи извод, че следва да се ангажира отговорността на ответника по суброгационния иск по чл.213 от КЗ /отм./ и същият се явява неоснователен и недоказан. Като акцесорна към главния иск неоснователна е и исковата претенция по чл.86, ал.1 от ЗЗД  за заплащане на лихва за забава върху главницата. Като е достигнал до същите правни изводи, районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено на осн. чл.271, ал.1 от ГПК. С оглед изхода на спора и на осн.  чл.78, ал.3 от ГПК следва да бъде осъдено З. „А.”*** да заплати на О.Б. сумата от 452.22лв. за разноски за юрисконсултско възнаграждение за пред въззивната инстанция. Водим от горното, окръжният съд                                               Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА на осн. чл.271, ал.1 от ГПК решение №86/24.03.2016г., постановено по гр.д.№1202/2015г. по описа на Ботевградски районен съд. ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК Застрахователно акционерно дружество "А." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** No 2, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на О.Б. БУЛСТАТ *********, с адрес пл. "Площад О." No 13, сумата от 452.22лв. за разноски за юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция. Решението е окончателно на осн. чл.280, ал.2 от ГПК и не подлежи на касационно обжалване.        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ:                                                  
                                                                                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                                                                                                        гр.София,16.05. 2016 г.                                                                                                        В   ИМЕТО   НА   НАРОДА           СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД  гражданско отделение, втори въззивен състав, в закрито съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и шестнадесета година, в състав:                                                                                                                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:       КАТЯ ЩЕРЕВА          ЧЛЕНОВE:                  КАМЕЛИЯ ПЪРВАНОВА                                                                                                          ДОРА МИХАЙЛОВА   като разгледа докладваното от съдия Щерева  гр.д. №236 по описа за 2016г. на Софийски окръжен съд и за да се произнесе взе предвид следното:   Производството е по реда на чл.435 от ГПК.             Образувано е по жалба от В.Г.Н., съпруга-недлъжник срещу действия на ЧСИ Васил Недялков, рег.№864, с район на действие СОС, а именно публична продан по изпълнително дело №105/2014 г. В жалбата се твърди, че извършените действия са незаконосъобразни, защото са нарушени разпоредбите на чл.502 и чл.503 от ГПК, с което са нарушени правата й. Твърди, че по силата на сделка за покупко-продажба на недвижим имот ЕТ „Д.Н.” , представляван от Г. В. Н.  й е продал собствен на фирмата недвижим имот с площ 590 кв.м., съставляващ УПИ ІХ-935, кв.34 по плана на с.П., отреден за бензиностанция. Сочи, че на 14.09.2014 г. в Службата по вписванията-Костинброд е постъпило  искане за вписване на възбрана  на недвижим имот-бензиностанция с две колони,със застроена площ от 15 кв.м., изградена в УПИ ІХ-935, кв.34 по плана на с.П. и на недвижим имот с площ 441.50 кв.м.УПИ  ХІХ-2308, кв.148 по плана на гр.Костинброд. Твърди, че в уведомлението за насрочен опис са посочени бензиностанцията и на ½ ид.ч. от УПИ ІХ-935, кв.34 по плана на с.П.. Твърди, че уведомлението е изпратено по пощата с обратна разписка, но е върнато в цялост, с отбелязване, че получателят се е преместил на друг адрес от 3 години. Твърди, че на 18.11.2015 г. е извършен опис, като за всички действия не е била уведомена от ЧСИ. По същество искането е да бъдат отменени извършените действия. Към жалбата прилага н.а. №99,т.І,рег.№904,д.87/06.04.2006 г. Постъпила е и жалба от ЕТ”Д.Н.”, оплакванията са почти идентични с тези в жалбата нА В.Г.Н..  Твърди, че не е уведомяван за извършените изпълнителни действия. Постъпили са възражения от взискателя С.И.В., чрез пълн.адв.К.Ц. М., в които се оспорват жалбите. На основание чл.436 от ГПК са приложени мотиви от ЧСИ Васил Недялков. За да се произнесе, съдът взе предвид следното: Производството е образувано пред ЧСИ Петко Митев,рег.№845 по молба от адв.М., пълн.на С.И.В., против длъжник ЕТ”Д.-Г..Г. Н.”, с приложен към същата изпълнителен лист. Същият е издаден от Софийски районен съд, въз основа на влязло в сила решение по гр.д.№4936/2012 г. ЕТ”Д.Н.” е осъден да заплати на С.И.В., на основание чл.79,ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.232,ал.2,пр.1 от ЗЗД сумата 6000 лева-остатък от наемна цена за недвижим имот, съставляващ бистро и магазин, на основание чл.79.,ал.1 във вр. с чл.232,ал.2,пр.2 сумата 3 394.41 лв.-консумативни разходи за периода от 01.03.2011 г. до 27.08.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.02.2012 г. до окончателното й изплащане, на основание чл.86 от ЗЗД сумата 118.07лв., на основание чл.92 от ЗЗД сумата 487.52 лв. и на основание чл.78 от ГПК сумата 1175.78 лв. Поканата за доброволно изпълнение не е връчена на 21.01.2013 г., връчена е  на 21.03.2013 г. чрез залепване на уведомление.             По молба на взискателя изпълнителното дело е прехвърлено и преобразувано под №105 по описа на ЧСИ В.Недялков.             На длъжника ЕТ”Д.Н.” е връчено съобщение за наложена възбрана и запор на вземания на 17.09.2014 г.             Уведомлението за насрочен опис на недвижим имот е връчено лично на Г. Н. на 04.11.2015 г., който е извършен на 18.11.2015 г. Изготвена е СТЕ за определяне пазарната стойност на имота.             С протокол от 10.02.2016 г. ЧСИ В.Недялков е насрочил публична продан , която да се проведе от 9.00 ч. на 16.02.2016 г. до 17.00 ч. на 16.03.2016 г.             С постановление от 18.03.2016 г. е възложен недвижимия имот на „Б. П.”ЕООД.             При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:             Жалбите са допустими. Разгледана по същество жалбата на В.  Г.Н. е основателна. Жалбата на ЕТ”Д.Н.” е неоснователна. Правата на съпруга-недлъжник да обжалва действия на принудително изпълнение върху имоти,които счита за придобити в режим на СИО са приравнени на правата на длъжника,което произтича от чл. 503, ал.3 предл.последно ГПК.Поради това съпругът -недлъжник има качеството на страна със самостоятелни права в съдебното изпълнение върху имоти,представляващи СИО. Когато изпълнението е насочено върху вещи,които са съпружеска общност съдебният изпълнител е длъжен да уведоми съпруга -недлъжник,който има правата по чл. 502 и чл. 505 ГПК и може да обжалва изпълнителните действия поради неспазване на чл. 502 ГПК. В случая е безспорно, че В.Г.Н. и Г. В. Н. са съпрузи и че процесният недвижим имот е в режим на СИО, както и че съпругата-недлъжник не е надлежно уведомена за извършените изпълнителни действия, което е достатъчно основание за отмяна на обжалваните действия. Жалбата на ЕТ”Д.Н.” е неоснователна – за извършените действия длъжникът е надлежно уведомяван по предвидения в ГПК ред и по реда на чл.47 от ГПК и лично.             Воден от горното Софийският окръжен съд                                                                        Р   Е   Ш   И:   ОТМЕНЯ действия на ЧСИ Васил Недялков, рег.№864, район на действие Софийски окръжен съд по изпълнително дело №20148640400105, с които е обявен за купувач „Б. П.”ЕООД и е издадено на 18.03.2016 г. Постановление за възлагане на недвижим имот, съставляващ Бензиностанция с две колонки, със застроена площ 15 кв.м., заедно с ½ ид.ч. от имота върху които същата е изградена, съставляващ  УПИ ІХ-935, кв.34 по плана на с.П., с площ от 590 кв.м. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на ЕТ”Д.Н.”’ чрез Г. В. Н., с адрес *** като неоснователна. Решението е окончателно  и не подлежи на обжалване.                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ:1.                                            2.    
                                            О П Р Е Д Е Л Е Н И Е                                            гр. София, 24.03.2016 г.             СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти март  две хиляди и шестнадесета година, в състав:                                                                                                                                                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:      КАТЯ ЩЕРЕВА     ЧЛЕНОВЕ:               КАМЕЛИЯ ПЪРВАНОВА                                        ДОРА МИХАЙЛОВА   като разгледа докладваното от съдия Щерева гр.д. №171 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:               Производството е по реда на чл.23,ал.3 от ГПК.             Производството пред РС Етрополе е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от „Ф.И.А.” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.  П. М., чрез пълн. юрк.Г., срещу длъжниците И.И.Д. и В.В.Л. за парично вземане в размер на 10 685.87 лв.             С определения от 16.03.2016 г. съдиите от РС Етрополе са се отвели от делото и същото е изпратено на ОС София за изпращането му за разглеждане от друг равен по степен съд. Софийският окръжен съд намира искането за основателно. След като всички съдии от РС Етрополе са се отвели от делото следва същото, на основание чл.23,ал.3 от ГПК, да се изпрати на друг равен по степен съд. Най-близкият равен по степен съд, който следва да разгледа делото е РС Ботевград. С оглед на изложеното, Софийският окръжен съд                                          О П Р Е Д Е Л И:   ИЗПРАЩА гр.д.№57/2016 г. по описа на РС Етрополе, образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от „Ф.И.А.” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.  П. М., чрез пълн. юрк.Г., срещу длъжниците И.И.Д. и В.В.Л., за разглеждане на РС Ботевград. Определението не подлежи на обжалване.                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                                                                                                                                                            ЧЛЕНОВЕ:                                                                                                     

Pages