Какви са пределите на доказване на прекия умисъл и специалната цел като елементи на субективната страна на престъпните състави по чл.282 от Наказателния кодекс. Този въпрос поставя главният прокурор Сотир Цацаров в искане за приемане на тълкувателно решение до Общото събрание на Наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС).

Основният състав на чл. 282 НК предвижда, че "длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до 5 години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 6, или с пробация".

Главният прокурор е цитирал серия от разнопосочни решения, включително и на самите върховни съдии, за това как се доказва наличието на тази специална цел, която изисква законът, за да е налице престъпление по служба.

"Усложненията от фактическо и правно естество, които съпътстват прилагането на съставите на общите длъжностни престъпления по чл. 282 НК, са естествена проекция от затрудненията при правното регулиране на използваните наказателноправни средства. Защитата на обществените отношения, свързани с правилното функциониране на държавните органи, обхваща многообразие от области и сфери на дейност, които се отличават със специфика не само в задачите и функциите на изпълнение, но и в механизмите на действие и структурите на тези органи", сочи Цацаров в искането си до ВКС.

В него той изтъква, че използваните от законодателя оценъчни критерии при определянето на съществените признаци на съставите на престъпленията по служба предполагат, че трябва да бъдат изяснени не само фактическите обстоятелства във всеки конкретен случай, но и съответното им оценъчно съдържание, вложено в правната норма. "Повишената потребност от ефективни средства за противодействие на нарушенията и неизпълненията на служебните задължения от длъжностни лица, както и на случаите на превишаване на властнически правомощия, обуславя необходимост от преодоляване на нееднаквото тълкуване и прилагане на закона при определяне на пределите на доказване за установяване на елементите от субективната страна на общите длъжностни престъпления", заявява главният прокурор.

Той сочи, че вложеният от законодателя допълнителен разграничителен критерий между престъплението по чл. 282 НК и административните и дисциплинарните нарушения - специалната цел, преследвана от длъжностното лице, предпоставя не само обективно съществуване на причинна връзка между конкретно действие или бездействие и престъпния резултат, но и съзнание за застрашаването или увреждането на защитените обществени отношения.

От искането му става ясно, че част от съдиите застъпват тезата, че за да се обосноват изводите за субективните представи на извършителя на престъпление по чл. 282 НК, е достатъчно да са събрани обективни фактически данни за поведението му и механизма на извършване на деянието. Според тях самите действия или бездействия по служба позволяват да се изведе действително преследваната цел.

Други съдии обаче приемат, че доказването на специалната цел изисква не само достатъчно доказателства за противоправно поведение по служба на конкретно длъжностно лице, но такива, които установяват взаимоотношенията му с потенциално облагодетелстваният или увреден от него. Тези магистрати изискват  преки доказателства, че допуснатите нарушения не са случайни и изолирани или резултат на просто стечение на обстоятелствата.

"Отсъствието на такива доказателства всякога се приема като основание за несъставомерност. Тезата, поддържана в съдебните решения е, че за умисъла и специалната цел по чл. 282 НК не може да се съди само от конкретните нарушения на длъжностното лице, независимо от характера им и от механизма на извършването им, и изводите, които следват относно субективната страна", сочи главният прокурор.

И заявява, че ВКС трябва да е уеднакви практиката, за да се гарантира ефикасна защита на публичния интерес при противоправните деяния по служба. 

Източник: legalworld.bg