На първо място, когато не става въпрос за извънредни ситуации или за монополно положение на търговци, ограничаването на търговските надбавки при хранителни продукти е незаконно, защото ще противоречи на основните правила на конкуренцията, и въобще на пазарната икономика. Пазарните механизми са стълб в Европейското право и в частност в решенията на Съда на ЕС. Въвеждането на такива ограничения би довело до налагането на санкции от Европейската комисия на България.

При лекарствата принципно е възможно налагането на временни ценови ограничения, когато доставчиците на определени медикаменти имат монополно положение. Освен това лекарствените продукти представляват специална категория стоки (Директива 2001/83/EО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 година за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба) и при тях са възможни временни ограничения с цел запазване здравето на гражданите. Когато при лекарствата временните ограничения стават постоянни и се прилагат за широк спектър от медикаменти, както това е в България, това представлява незаконна намеса в пазарните механизми и води до периодичен недостиг на немалко видове от тях. Видяхме тежките последствия от липсата на няколко вида ваксини в България. Включително и защото се купуват лекарства от българския пазар и се изнасят за други държави.

Противоречащото с конкуренцията широко и трайно ограничаване на търговските добавки в резултат от държавна намеса е остатък от времето на тоталитарния социализъм, който все още битува в главите на немалко хора. Който не вярва до какво води отхвърлянето на пазарните механизми, може да отиде в най-богатата на петрол държави – Венецуела, и да види с очите си едномилионната инфлация. Могат да се видят и крайните резултати от антипазарното поведение на държавата – огромното количество изоставени празни апартаменти от изселващи се хора и бедността. Само антипазарното поведение може да доведе най-богатата на петрол държава до там да внася петрол (като суровина) от чужбина.

Периодично в България се раздухва истерията как големите търговски вериги прибирали печалбата на производителите. И съответно производителите оставали без печалба. Веднага възниква елементарният въпрос – след като големите търговски вериги реализират, уж, толкова голяма печалба, защо процентът на фалитите при тях е един от най-големите. Миналата година фалираха две от големите търговски вериги – „Карфур“ и „Пикадили“. „Пени Маркет“ – собственост на концерна PEWE – се оттегли от българския пазар. Веригата на магазини „Европа“ сериозно се сви. Но това са 4 вериги от 8-9 големи. Останалите са „Кауфланд“, „Лидл“, „Билла“, „Фантастико“ и не толкова големите „Т-Маркет“. Очевидно приказките за свръхпечалба не се вързват с икономическата действителност.

Нека погледнем печалбата на две от останалите на пазара големи вериги. Да го направим за една от най-успешните години на икономическия подем – 2016 г. Ще видим, че например „Билла“ при оборот от 576 млн. лв. прави печалба от 4,4 млн. лв., т.е. печалбата е само 0,7% от оборота! Тази норма на печалба е всичко друго, но не и голяма. При „Кауфланд“ нормата на печалбата за същата година е 11%, което е нормално, но в никакъв случай прекомерно.

Истината е, че пазарът на големите търговски вериги е силно конкурентен. Засега няма търговец с монополно положение, въпреки че „Кауфланд“ и „Лидл“ имат общ собственик. При проверките картели не са доказани. Незаконосъобразни търговски практики са санкционирани, но това го има във всички държави.

В пазарната икономика само тези, които са наистина добри, оцеляват и се развиват. При това положение, да се ограничи търговската надбавка на някои основни хранителни продукти, ще има отрицателен ефект за не толкова мощните търговски вериги и може да доведе до оттеглянето на още играчи и до монополизация на пазара. Непазарният подход винаги има такива резултати.

Да вземем например хляба, като продукт. На първо място, хляб има навсякъде – и в малките магазинчета, и в големите вериги – т.е. има достатъчно конкуренция при продажбата му. Той е един от продуктите, които най-много се купуват от малките магазини. Налагането на ограничения на големите вериги би довело в добрия случай до удар върху малките магазинчета, които ще продават по-скъпо. А това означава, че за определен период сериозно ще намалеят продажбите им.

Освен това почти всички големи търговски обекти вече сами пекат хляб и тези хлябове, поради това, че са току-що изпечени, заемат все по-голям процент от продажбите. Като се намали търговската надценка при продажбата на хляб, веригите ще започнат да продават своя хляб. А това ще удари много сериозно производителите.

Източник: lex.bg