/>
Молителят И. е предявил против ответниците Н. и В. иск за собственост на апартамент, активната легитимация по който е обосновал с дарствения акт, извършен от неговата майка, с който му е прехвърлила процесния недвижим имот, а пасивната – с неоснователното му обитаване от ответниците – негова сестра и зет. Последните са оспорили иска, като са възразили, че държат имота на основание наемен договор, сключен с прехвърлителката, който е задължителен за приобретателя ищец, като такъв с достоверна дата. Районният съд, чийто извод е възприет и от второинстанционния, е отхвърлил иска за собственост, като се e позовал на съществуващото между прехвърлителката и ответниците наемно правоотношение, противопоставимо на приобретателя, поради което е приел, че не са налице елементите на фактическия състав на чл.108 от ЗС.
За нас | Условия за ползване | За реклама | Правен хумор | Полезни връзки