ОС Сливен ПРИЗНАВА подсъдимия С.Г.П. – роден на 20.10.1960 г. в с. С., общ. Т.,  български гражданин, със средно специално образование, неженен, безработен, неосъждан,за ВИНОВЕН В ТОВА ЧЕ: На 17.08.2008 г. в с. С., общ. Т. причинил по хулигански подбуди лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал.1 от НК на С. М..А.от с. с., поради което и на основание чл. 131 ал.1 т.12 вр. чл. 130 ал.1 НК и чл. 54 от НК ГО ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. През м. октомври 2008 г. в с. С., общ. Т. принудил С. М..А.от с.с. да извърши нещо противно на волята си – да оттегли подадена от нея жалба вх. № 2733/08 г. по описа на Районна прокуратура – Сливен по досъдебно производство пор. № 1246/08 г. на Районна прокуратура – Сливен и да даде лъжливи показания в качеството си на свидетел по досъдебно производство № 282/08 г. на РУ на МВР – Т., пор. № 1246/08 г. на Районна прокуратура – Сливен относно участието му в извършване на деянието предмет на разследване по същото досъдебно производство, като употребил за това заплашване, поради което и на основание чл. 143 ал.1 от НК и чл.54 от НК ГО ОСЪЖДА НА ДВЕ ГОДИНИ И ДВА МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Бургаския апелативен съд в 15-дневен срок, считано от днес.
 

С присъда № 488/ 06.07.2010 год., постановена по НЧХД № 955/ 2009 год. по описа на районен съд П. е признат подсъдимият И.В.Д. за виновен в това, че на 24.08.2009 г. причинил лека телесна повреда на М.В.Д. довела до временно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалия извън случаите по чл.128 и чл.129 НК, поради което и на основание чл.130, ал.1, вр. чл.78а НК е освободил подсъдимия от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 500 лв. Със същата присъда подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец и частен тъжител М.Д. сумата 700 лв. обезщетение за претърпените от последния неимуществени вреди- болки и страдания, като до пълния му предявен размер от 3000 лв. гражданския иск е отхвърлен. В тежест на подсъдимия са присъдени направените разноски и държавна такса. Против така постановената присъда в срок е постъпила въззивна жалба от подсъдимия, чрез процесуалният му представител. В жалбата се сочи, че присъдата е постановена при неправилна преценка на събраните доказателства. Моли се въззивния съд да приеме, че увреждането е извършено от подсъдимия в състояние на неизбежна отбрана. На 24.08.2009 г. М.Д. се намирал в общия апартамент заедно с приятелката си- свидетелката Ц. А. Около 19.30 часа двамата се готвели да вечерят когато в жилището се прибрали подсъдимият и съпругата му- свидетелката А. П.- Д. Между двамата братя избухнал спор кой трябва да плати консумираната вода при което те си разменили взаимно обиди. М.Д. отправил обидни изрази и към съпругата на брат си след което между тях възникнал физически сблъсък. М. хванал и скъсал ризата на И., а същевременно били разменени и удари. И.Д. успял да изблъска частния тъжител в “неговата” стая при което задържал вратата от външната й страна и извикал на съпругата си да бяга и викне полиция. Като взе предвид изложеното, Пернишкият окръжен съд Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА присъда № 488/ 06.07.2010 год., постановена по НЧХД № 955/ 2009 год. по описа на районен съд П., КАКТО СЛЕДВА: ОТМЕНЯВА гореописаната присъда в частта й с която подсъдимия И.В.Д. със снета самоличност и ЕГН на основание чл.130, ал.1, вр. чл.78а вр. чл.2, ал.1 НК е освободен от наказателна отговорност и на основание чл.78а, ал.1, вр. чл.27, ал.2 и ал.3 ЗАНН му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 лв., както и в частта й с която подсъдимият И.В.Д. е осъден да заплати на гражданския ищец и частен тъжител М.В.Д. сумата от 700 лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди болки и страдания следствие на инкриминираното деяние, както и сумата 312 лв. разноски в производството и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: Тъй като пострадалия М.В.Д., със снета самоличност и ЕГН, е отвърнал веднага на подсъдимия И.В.Д. със също такава телесна повреда- лека по смисъла на чл.130, ал.1 НК съдът на основание чл.130, ал.3, вр. ал. 1 НК ОСВОБОЖДАВА И ДВАМАТА ОТ НАКАЗАНИЕ. ОСЪЖДА И.В.Д., със снета самоличност и ЕГН, да заплати на М.В.Д. със снета самоличност и ЕГН, сумата 500 лв. представляваща обезщетение за претърпените от пострадалия неимуществени вреди- болки и страдания, следствие на инкриминираното деяние ведно със законната лихва считано от 25.08.2009 г. до окончателното й изплащане. не присъжда разноски между страните. ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДАТА в останалата й част.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест.

С присъда № 589/ 16.09.2010 год., постановена по НОХД № 113/ 2010 год. по описа на районен съд П. е признат подсъдимият за виновен в това, че на 01.11.2009 г. в гр.П. ударил с юмрук в областта на лицето В.Й.Ц.- полицейски орган, при изпълнение на службата му с което му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, поради което и на основание чл.131, ал.2 предл. 4-то т.4 вр. чл.130, ал.2 вр. чл.54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от четири месеца, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 НК е отложено с изпитателен срок за три години от влизане на присъдата в сила. Подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец сумата 600 лв. обезщетение за претърпените от последния неимуществени вреди следствие на деянието ведно със законната лихва, както и съответните разноски. Против така постановената присъда в срок е постъпила въззивна жалба от подсъдимия, чрез процесуалния му представител. В жалбата подробно се сочи, че подсъдимият не е автор на престъплението за което е привлечен на съд. Моли се отмяна на постановената присъда, като Е. бъде оправдан изцяло. При тези данни, Районният съд е наложил наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца месеца, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил за срок от три години. Изложените съображения налагат извода, че обжалваната присъда е обоснована, законосъобразна изключая констатироното по- горе относно правната квалификация, постановена при спазване на процесуалните правила и наложеното наказание е справедливо, поради което липсват основания за нейното изменяване или отменяване. Като взе предвид изложеното, Пернишкият окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА присъда № 589/ 16.09.2010 год., постановена по НОХД № 113/ 2010 год. по описа на районен съд П.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест.

С присъда № 475/ 02.07.2010 год., постановена по НЧХД № 1126/ 2009 год. по описа на районен съд П. е признат подсъдимият Д.К.Н. за виновен в това, че на 15.09.2009 г. в гр.П. причинил лека телесна повреда на Р.Н.К. изразяваща се във временно разстройство на здравето неопасно за живота, поради което и на основание чл.130, ал.1 вр. чл.54 НК му е наложено наказание „пробация” изразяващо се в пробационните мерки- “задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност на явяване пред пробационен служител два пъти седмично и “задължителни срещи с пробационен служител” и двете за срок от по шест месеца. Със същата присъда подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец и частен тъжител Р.К. сумата 300 лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди следствие на деянието ведно със съответната законова лихва и разноски. Против така постановената присъда в срок е постъпила въззивна жалба от подсъдимия. В жалбата се сочи, че обжалваната присъда е неправилна, тъй като от събраните доказателства не може да се направи несъмнен извод за неговата вина. моли се съдът да го оправдае изцяло и да отхвърли гражданския иск. Частния тъжител и граждански ищец е изразил становище, че жалбата е неоснователна и предлага присъдата на първоинстанционния съд да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна. Като взе предвид изложеното, Пернишкият окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА присъда № 475/ 02.07.2010 год., постановена по НЧХД № 1126/ 2009 год. по описа на районен съд П.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест.