Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Р. М. М. и жалба на защитника на подсъдимия Р. Ш. М. против
присъда № 93 от 22.06.2011 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № П 43/2011 г.
В жалбата на защитника на подсъдимия Р. М. М. са отбелязани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.1-3 НПК. Нарушението на
материалния закон се поддържа с доводи, че длъжностното лице е поискало, провокирало е и фактически е изнудвало подсъдимия да му обещае подкуп.
Алтернативно се представя тезата за малозначителност на деянието по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК. Подробно са развити съображения и за съществено
процесуално нарушение поради недостатъци на обвинителния акт, неоснователно отхвърлени доказателствени искания, нарушение на забраната по чл.

Производството е по касационен протест на апелативна прокуратура-Бургас срещу решение № 207 от 04.11.2011 г., постановено от Бургаския
апелативен съд по ВНОХД № 132/2011 г., което се атакува с доводи за наличие на основанието по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, като се претендира
отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за постановяване на нова, осъдителна присъда по предявеното
на подсъдимия обвинение.
Протестът се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура.
Подсъдимият Г. С. от Ямбол, чрез защитника си адв.Ст.К. от АК-Ямбол моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.Поради това, изводите на съда, че с инкриминираното си поведение подсъдимият не е осъществил както от обективна, така и от субективна страна

Производството е образувано по повод разпореждането от 14.02.2012 год. на съдия от Софийския районен съд, наказателно
отделение, с което е прекратено съдебното производство по нчхд № 2293/2012 год. по съображения за наличието на предпоставките
по чл.43, т.2 НПК за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да го разгледа.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура в писменото си становище поддържа, че са налице основания делото да се
разгледа от друг, еднакъв по степен съд.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение намира:
Софийският районен съд е образувал нчхд № 2293/2012 год. по частната тъжба на М. С. Т. против Ц. Г. Ц. с искане да бъде
осъден за извършено престъпление по чл.148, ал.2 вр.ал.1, т.т.1, 2, 3 и 4 вр.чл.147, ал.1 НК. Съгласно разпоредбата на чл.36 НПК

Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Х. Ц.В. против решение № 380 от 18.Х.2011 год. по внохд № 729/2011 год. на
Софийския апелативен съд.
В жалбата си подсъдимият сочи допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348, ал.3, т.3 НПК, както и
проявена явна несправедливост по отношение на наказанието. Иска отмяна на решението и връщане делото на апелативния съд за ново разглеждане,
или изменяване на решението и прилагане института на условното осъждане.
В съдебно заседание В. и защитникът му поддържат жалбата, докато представителят на ВКПр иска оставяне на въззивното решение в сила.Не е налице явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода, нито е неправилна преценката за

Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Ф. Д. Б., от гр.В., депозирана чрез неговия защитник адв. К. С., срещу въззивно
решение № 64 от 10. 05. 2011г., на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 3 състав, постановено по ВНОХД № 422/ 2010г., по описа на съда,
с което е изменена в наказателната и гражданско- осъдителните си части, и съответно- потвърдена в останалата, присъдата на Софийски градски съд,
наказателно отделение, 10 състав, от 14. 07. 2009г., по НОХД № 2248/ 2006г.
В касационната жалба на подсъдимия Ф. Д. Б. и в писмените допълнения към нея, приети по реда на чл. 351, ал. 3 НПК, се поддържа, че въззивното
решение е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното наказание