Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на Д.А.Д., ЕГН ********** против НП № *** от 26.10.2009 год. на Директора на ТД на НАП - Варна, с което му е наложено адм. наказание глоба в размер на 100лв. на основание чл.355, ал.1 от КСО.

В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено. В условията на евентуалност моли наказанието да бъде намалено до минималното предвидено в закона.

В съдебно заседание въззивникът не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемата оспорва жалбата, а във фазата по съществото на делото пледира за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно издадено.
Доколкото нарушението е формално, осъществява се с бездействие, до изтичане на срока съставомерност не е налице, а след изтичане на срока деянието е довършено в случая нарушението е било осъществено на 01.01.2009год. В този смисъл е както правната теория, така и константната съдебна практика досежно престъплението по чл. 227б от НК /Решение № 566 от 13.10.2004год. по н.д. № 173/2004год. на І н.о. Решение № 36 от 22.03.2000год. по н.д. № 581/99год. на І н.о. Решение № 183 от 05.06.2001год. по н.д. № 121/2001год. на ІІІ н.о. Решение № 312 от 16.05.2003год. по н.д. № 88/2003год. на ІІ н.о. Решение № 217 от 09.05.2003год. по н.д. № 841/2002год. на ІІ н.о. всички на ВКС/, чийто аналог в случая е и нарушението по чл. 355, ал.1 от КСО. Такова фактическо обвинение обаче както бе посочено по-горе на въззивника не е било повдигано.

Предвид на всичко изложено по-горе съдът прави извода, че атакуваното наказателно постановление е постановено в нарушение на закона, същото страда от пороци, които го правят процес. недопустимо и като такова следва да бъде отменено.

Водим от горното Варненският районен съд



Р Е Ш И :



ОТМЕНЯ Наказателно постановление № **** от 26.10.2009год. на Директора на ТД на НАП – Варна, с което на Д.А.Д. ЕГН **********, на основание чл. 355, ал.1 от КСО е наложено административно наказание глоба в размер на 100лв.



Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението и мотивите са изготвени.

Производството е образувано по искова молба на Д.Г.Х. ЕГН **********,***, със съдебен адрес: гр.Варна, ул.”***” №28, чрез адв.д.ц. против Х.Н.Х. ЕГН **********,***, с която са предявени искове с правно основание чл.99, ал.1, чл.106 вр. с чл.82, чл.107 и чл.103 от СК/отм./ , а именно: за прекратяване на брака на страните, сключен на 19.11.1989г. в гр.Варна, като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника за предоставяне на ищцата на упражняването на родителските права върху роденото от брака непълнолетно дете м. Х.Х. ЕГН **********, като на бащата се определи режим на лични контакти за осъждане на ответника да заплаща ежемесечна издръжка в полза на детето в размер на 200лв., считано от завеждането на иска за предоставяне на ищцата на ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Варна, ж.к.”***”, бул.”***”, ***, вх.А, ет.6, за възстановяване, след прекратяването на брака, на предбрачното фамилно име на съпругата-н.. Претендират се деловодни разноски.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд:



Р Е Ш И:



ПРЕКРАТЯВА брака между Д.Г.Х. ЕГН **********,***, със съдебен адрес: гр.Варна, ул.”***” №28, чрез адв.д.ц. и Х.Н.Х. ЕГН **********,***, сключен на 19.11.1989г., за което е съставен Акт за граждански брак № 0037 пред длъжностното лице по гражданско състояние в гр.Гулянци, общ.Плевен, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, на основание чл. 99, ал.1 от СК, като ОБЯВЯВА ВЗАИМНА вина за разстройството на брачните на основание чл.99, ал.2 от СК.



ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето м. Х.Х. ЕГН ********** на майката Д.Г.Х. ЕГН **********.



ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Х.Н.Х. ЕГН ********** с детето м. Х.Х. ЕГН **********, като му дава възможност да го вижда и взема всяка първа и трета събота и неделя, от 09.00 часа в събота до 17.00ч. в неделя с преспиване, както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.



ОСЪЖДА Х.Н.Х. ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАЩА в полза на детето м. Х.Х. ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Д.Г.Х. ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 120,00 лв./сто и двадесет лева/, считано от датата на подаване на исковата молба – 25.06.2009г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, с падеж до пето число на месеца, за който се дължи издръжката до настъпване на законно основание за нейното изменяване или прекратяване, на основание чл.82, ал.1 от СК, като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 200,00лв. месечно, като неоснователен.



ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Варна, м-ст „***”, представляващо имот ***, пл.№ ХХХІХ по плана на местността/Биша „***” на Д.Г.Х. ЕГН **********.





ОТХВЪРЛЯ исковете на Д.Г.Х. ЕГН ********** и Х.Н.Х. ЕГН ********** с правно основание чл.107 от СК/отм./ за предоставяне ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Варна, ж.к.”***”, бул.”***”, ***, вх.А, ет.6, като неоснователни.



ПОСТАНОВЯВА след развода жената да носи предбрачното си фамилно име н..



ОТХВЪРЛЯ иска на Д.Г.Х. ЕГН ********** с правно основание чл.78, ал.1 ГПК, за осъждане на Х.Н.Х. ЕГН ********** да заплати сторените по делото съдебно-деловодни разноски.



ОСЪЖДА Х.Н.Х. ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата към бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС окончателна държавна такса размер на 25.00 лв./двадесет и пет лева/, както и държавна такса по споразумението за издръжка в размер на 172,80 лв./сто седемдесет и два лева и осемдесет стотинки/, на основание чл.6 и чл.7 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ДВ бр.22 от 28.02.2008г., в сила от 01.03.2008г.



ОСЪЖДА Д.Г.Х. ЕГН **********,***, със съдебен адрес: гр.Варна, ул.”***” №28 ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата към бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС окончателна държавна такса в размер на 25.00 лв./двадесет и пет лева/, на основание чл.6 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ДВ бр.22 от 28.02.2008г., в сила от 01.03.2008г.





РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.

Производството по делото е образувано по жалба на В.Н.К. – ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 1571 / 2010г. на Началника на сектор ПП -МВР-ОД-Варна, с което са му е наложени административни наказания както следва- по пункт 1- „Глоба” в размер на 50 лв. на основание чл.180 ал.1 т.1 пр.4 от ЗДП, по пункт 2 – „Глоба” в размер на 20лв. на основание 183 ал.2 пр.1 от ЗДП и по пункт 3- „Глоба” в размер на 20лв. на основание чл.183 ал.2 т.10 от ЗДП .

Съдът, след като се запозна с материалите по делото, намира, че следва да прекрати производството по следните съображения:

Съобразно разпоредбата на чл.189 ал.5 от ЗДП не подлежат на обжалване наказателни постановления, с които е наложена глоба до 50 лв. включително.В този смисъл, доколкото с наказателното постановление са наложени наказания „Глоба”, едно от които е в размер на 50 лв. , а другите две в размер на 20лв., съдът намира , че жалбата на В.К. е недопустима..Поради това производството по делото следва да бъде прекратено.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, съдът



О П Р Е Д Е Л И :



ПРЕКРАТЯВА производството по НАХД № 2386/2010г. по описа на ВРС, ХХІІІ състав.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните.

Определението подлежи на обжалване в 7 дневен срок от връчване на съобщението пред Административен Съд- Варна.

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

В жалбата си до съда Н.Г.П. излага, че с НП № 4092 / 20.11.2009 г. на Началника на IV РУ на МВР - гр. Варна му били наложени административни наказания глоба в размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на основание чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, “Глоба” в размер на 200,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, за нарушение на чл. 103 от ЗДвП и глоба в размер на 1 500,00 лева на основание чл. 177, ал. 3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда НП да бъде отменено изцяло, като не сочи конкретни аргументи.

Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.
Следва да бъде посочено, че на въззивника са наложени и наказания лишаване от право да управлява МПС. Както сам е приел АНО и видно от самото НП, П. е неправоспособен, а никой не може да бъде лишаван от права които няма. Касае за материално правна норма, която действа по време, т.е. съобразена с датата на извършване на нарушение – 02.11.2009 г.. Както бе посочено по-горе, СУМПС е отнето на П. на 01.10.2005 г., а няма данни същият в последствие да е възстановил и коментираното право.

По т. 3 от НП: в случая както актосъставителя, така и наказващият орган са приели, че е извършено нарушение на чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Такова нарушение не може да бъде извършено, доколкото посочената норма няма материалноправен характер, а представлява основание за налагане на наказание. Общата забрана за такъв вид деятелност е посочена в чл. 150 и чл. 150а от ЗДвП. От друга страна на П. е наложено наказание на основание чл. 177, ал. 3 от ЗДвП, която ангажира отговорност за рецидив, т.е както в АУАН, така и в НП следва да бъде посочено влезлият в сила акт на компетентен орган, който да обоснове приложението на посочената санкционна норма. Такива данни в НП и АУАН не са посочени, което от една страна нарушава правото на защита на жалбоподателя, а друга лишава и съда от възможност да прецени дали е налице повторност по смисъла на закона.

С оглед гореизложеното, съдът счита, че НП № 4092 / 20.11.2009 г. на Началника на IV РУ на МВР - гр. Варна е незаконосъобразно и като такова следва да отменено.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът



Р Е Ш И :



ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 4092 / 20.11.2009 г. на Началника на IV РУ на МВР - гр. Варна, с което на Н.Г.П., ЕГН: ********** *** са наложени административни наказания: глоба в размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на основание чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, глоба в размер на 200,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП и глоба в размер на 1 500,00 лева на основание чл. 177, ал. 3 от ЗДвП, като незаконосъобразно.





Решението може да се обжалва в ЧЕТИРИНАДЕСЕТ дневен срок от съобщаването му на страните с касационна жалба пред Варненски административен съд по реда на АПК.