Обжалвано е решение № 2058/11.12.2009г., постановено по гр.д. №3425/2008г., с което Пловдивския окръжен съд е отхвърлил предявените от Д. Г. Т. от гр. С. срещу Т. Й. Т., Д. Р. нова Х. и Й. Т. Х., тримата от гр. П. обективно и субективно съединени искове е правно основание чл.93, ал.2, предл. П и чл.86 от ЗЗД за заплащане в двоен размер на платеното капаро от 10 000 евро, ведно с обезщетение за забава, начиная от 10.11.2008г., поради виновно неизпълнение на продавачите на задължението им най-късно до 10.11.2008г. да легитимират изключителното си право на собственост върху процес пия апартамент без каквито и да е вещни тежести, като недоказани и неоснователни.

Т. направените по делото разноски в размер на 1010лв.

Жалбоподателката Д. Г. Т. е обжалвала така постановеното решение с оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено обжалваното решение и предявените от нея искове да бъдат уважени с присъждане на направените пред двете инстанции разноски.

Въззиваемите Т. Й. Т., Д. Р. Х. и Й. Т. Х. молят да се потвърди обжалваното решение като правилно и се присъдят направените

разноски в тази инстанция. Поради това въззивният съд намира ,че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено, а на ответника Т.Т. се присъдят и направените пред тази инстанция разноски в размер на 500 лв.

Ето защо Пловдивският апелативен съд





РЕШИ:







ПОТВЪРЖДАВА решение №2058/11.12.2009г., постановено по гр.д. №3425/2008г., с което Пловдивския окръжен съд е отхвърлил предявените от Д. Т. Т. от гр. С. срещу Т. Й. Т., Д. Р. Х. и Й. Т. Х., тримата от гр. П. обективно и субективно съединени искове е правно основание чл.93, ал.2, предл.II и чл.86 от ЗЗД за заплащане в двоен размер на платеното капаро от 10 000 евро, ведно с обезщетение за забава, нам и пая от 10.11.2008г., поради виновно неизпълнение на продавачите на задължението им най-късно до 10.1 1.2008г. да легитимират изключителното си право на собственост върху процесиия апартамент без каквито и да е вещни тежести, като недоказани и неоснователни, с присъждане на разноски в тежест на ищцата в размер на 1010 лв.

Осъжда Д. Т. Т. от rp. София да заплати на Т. Й. Т. сумата 500 /петстотин/ лева разноски за тази инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Р България с касационна жалба в едномесечен срок от съобщението.