Производството е по реда глава XХІ НПК- “Въззивно производство”- чл. 313 и сл. НПК. Г.М.Т. и Т.М.Г., Кюстендилска община обжалват с въззивна жалба присъда № 17, постановена от Кюстендилския районен съд по НЧХД № 354/2009г. по описа на същия съд. С посочената присъда КРС е признал подсъдимия П.Г.П. за невиновен в извършване на престъпление по чл. 148, ал.2 вр. ал.1 т.2, т.3 пр.2 т.4 пр.1 вр. чл. 147, ал.1 НК- затова, че на 14.01.2009г. чрез печатно произведение в статия във вестник „Наблюдател” в качеството си на длъжностно лице- Кмет на Община Кюстендил е разпространил позорни обстоятелства за представители на обществеността- Г.Т. и Т.Г., членове на Инициативен комитет за защита правата и законните интереси на жителите на с. Слокощица. На осн. чл. 304 НПК П. е оправдан по повдигнатите обвинения. В жалбата са релевирани възражения за неправилно приложение на закона и неправилна преценка на доказателствата по делото. Иска се отмяна на присъдата на КРС и постановяване на нова, осъдителна присъда. Въззивниците Г.Т. и Т.Г. поддържат жалбата си пред въззивния съд и искат отмяна на оправдателната присъда. Същевременно КОС констатира, че въззивниците при предявяване на въззивната жалба не са внесли следуемата се държавна такса по Тарифа №1 към ЗДТ т.12 вр. т.9, която е в размер на 6 лева. Предвид неонователността на жалбата и съгл. разп. на чл. 190, ал.1 НПК, всяка от въззивниците следва да заплати сумата от 6 лева по сметка на КОС. По тези съображения и на осн. чл. 334, т.6 вр. чл.338 НПК, окръжният съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 17 /22.02.2010г., постановена от Кюстендилския районен съд по НЧХД № 354/ 2009г. по описа на същия съд. ОСЪЖДА Т.М.Г. Кюстендилска община да заплати по сметка на КОС сумата от 6 лева, представляваща държавна такса за обжалване пред въззивния съд. ОСЪЖДА Г.М.Т.  Кюстендилска общинада заплати по сметка на КОС сумата от 6 лева, представляваща държавна такса за обжалване пред въззивния съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

С решение № 102/22.11.2008 г.,постановено по гр.д. № 318/ 08 г. , Кърджалийският районен съд, е прекратил гражданския брак, сключен между К.А.Е. и С.Б.Е., сключен с Акт № 0006/18.01.1964 г. на Кметство Баните, обл.Смолян, като дълбоко и непоправимо разстроен, по вина на двамата съпрузи. Съдът е предоставил ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Кърджали, кв. „Веселчане-2”, бл.1А, вх. „В”, ап.50, на съпруга К.А.Е.Недоволна от решението е останала ответницата С.Б.Е., която го намира за незаконосъобразно и неправилно, в частност относно вината за дълбоко и непоправимо разстройство на брака и относно предоставяне ползването на семейното жилище.

С присъда № 6/28.01.2009 година Кърджалийският районен съд е признал С.С.А. за виновен в това, че на 15.09.2008 г. в едногодишен срок от наказването му по административен ред с наказателни постановления №№ 451/2007 г., влязло в сила на 21.02.2008 г., за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление, извършил такова деяние: управлявал моторно превозно средство - лек автомобил, марка „ВАЗ”, с рег. № К ХХХХ АН, без съответно свидетелство за управление, поради което и на основание чл.343в, ал.2, във вр. с ал.1 и чл.54 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок от 10 месеца при първоначален „лек” режим на основание чл.45 буква
„б” от ЗИН.

С.С.А подава жалба, но съдът потвърждава присъдата.

С Решение N 101/22.11.2008г. по гр.д.N 157/2008г., Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявените от С.Й.С. от гр.К. против ЕТ „Касабланка-С.И.” обективно съединени искове с правно основание чл.128 от КТ и чл.86 от ЗЗД, и цена 1 810лв. главница, произхождаща от неизплатено трудово възнаграждение за времето от м.февруари до м.декември 2005г, включително и от 22.03.2006г. до 19.04.2006г.; както и 120лв. мораторна лихва върху главницата.
Недоволна от така постановеното решение е останала жалбодателката С.Й.С., която го атакува.