Въззивното производството е образувано по жалба от адвокат М.Г., служебен защитник на С.А.А., подсъдим по НОХД № 37 по описа за 2010 година на Районен съд - Севлиево, против присъда № 34 от 23.03.2010 година, постановена по делото и обявена в съдебно заседание на същата дата.

С горната присъда първоинстанционният съд е признал подсъдимия С.А.А. за виновен в това, че на 02.08.2009 г., около 23.00 часа, в землището на с.Идилево, общ.Севлиево, при условията на повторност по смисъла на чл.28 ал.1 от НК, след предварителен сговор с подсъдимия Е.М.М. и подсъдимия Р.Б.С., чрез използването на техническо средство /маркуч/ и моторно превозно средство – товарен автомобил – фургон, марка “Форд Ескорт” с ДК № ****, от метален варел, пълен с дизелово гориво, собственост на “Монолит София” АД – гр.София, намиращ се на кариера за добив на инертни материали в землището на с.Идилево, общ.Севлиево, отнел чужди движими вещи – 121,5 литра дизелово гориво, на стойност 227.20 лева, от владението на дружеството, без съгласие на ръководството му с намерение противозаконно да го писвои, с което е извършил престъпление, за което и на осн. чл.195 ал.1 т.4 предл. първо и второ, т.5 и т.7 във вр. с чл.194 ал.1 и чл.55 ал.1 т.1 от НК го ОСЪДИЛ на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание да изтърпи в затворническо общежите от закрит тип и при първоначален СТРОГ РЕЖИМ на осн. чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС. Постановената от първоинстанционния съд присъда е изцяло правилна, обоснована и законосъобразна, не са налице основания за нейната отмяна или изменение и следва да бъде потвърдена.

Водим от изложеното и на основание чл.338 във вр. с чл.334 т.6 НПК съдът



Р Е Ш И :



ПОТВЪРЖДАВА присъда № 34 от 23.03.2010 година, постановена по НОХД № 37 по описа за 2009 година на Районен съд – Севлиево.

Решението е окончателно и не подлежи на касационна жалба или протест.

За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.

Въззивното производство е образувано по жалба от адвокат И.Б., повереник на частния тъжител О.П.П., против присъда № 184/16.03.2010 г., постановена по НЧХД № 471/2009 год. по описа на РС - Габрово.

С горната присъда състав на Районен съд – Габрово е признал подсъдимия С.И.М. за невинен в това, на 18.05.2009 г., пред ЦДГ „Радост” в гр. Габрово, чрез нанасяне на удари с юмруци в областта на лицето и на гърдите, да е причинил на тъжителя О.П.П., лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на гръдния кош отпред с болезненост в областта на лявата буза и левия ъгъл на долната челюст, контузия на гръдния кош отпред с болезненост в областта на гръдната кост, болка при рязко вдишване, появила се дразнеща кашлица, кръвонасядане и оток в областта на дясната предмишница, лявата предмишница и китка, довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия, или до разстройство на здравето извън случаите по чл.128 и чл.129 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК съдът е оправдал подсъдимия. Със същата присъда съдът е отхвърлил предявения от тъжителя граждански иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди – физически и морални болки и страдания, произхождащи от престъплението по чл.130 ал.1 от НК в размер на 3000 лева, като неоснователен и недоказан. Съдът е осъдил тъжителя О.П. да заплати на подсъдимия С.М. сумата от 300 лева представляваща заплатен адвокатски хонорар и е оставил останалите разноски от 302 лева в тежест на тъжителя. При тази преценка на доказателствения материал повдигнатото с частната тъжба обвинение срещу подсъдимия М. за умишлено извършено престъпление по чл.130 ал.1 от НК, съдът намира за недоказано, а предявения от тъжителя О.П. граждански иск за неоснователен, поради неустановено противоправно поведение. Като е приел същата фактология и е направил същия правен извод първоинстанционният съд е постановил правилна и законосъобразна присъда. При цялостната проверка на делото съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждането му, както и при изготвянето на първоинстанционния съдебен акт. Правилен е и изводът му относно неоснователността на предявения граждански иск, след като се обосновал в мотивите към присъдата с недоказаността на противоправно деяние на подсъдимия спрямо частния тъжител и граждански ищец. Не са налице основания за отмяна или изменение на присъдата и същата следва да бъде потвърдена.

Водим от горното и на основание чл.338 във вр. с чл.334 ал.1 т.6 НПК съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 184 от 16.03.2010 година, постановена по НЧХД № 471 по описа за 2009 година на Районен съд – Габрово.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

О П Р Е Д Е Л И :

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по делото, като оставя без разглеждане подадената от Р.Т.С. с ЕГН ***, от гр.*** жалба против Постановление от 25.04.2010 г. на прокурор от Окръжна прокуратура – Габрово за частично прекратяване на наказателното производство по сл.д. № 28/2008г . по описа на ОСО в ОП - Габрово, като недопустима.

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Велико Търново в 7-дневен срок от съобщението до страните.

О П Р Е Д Е Л И :



ПРЕКРАТЯВА производството по ЧНД № 140 по описа за 2010 година на Габровски окръжен съд.

ИЗПРАЩА делото на Севлиевски районен съд по подсъдност.

Определението не подлежи на обжалване.