Постъпила е молба от А.Д.Ж. *** чрез процесуалния й представител адв.И. Ж. .АК гр.Д. по чл.247 ал.1 от ГПК с искане за поправка на очевидна фактическа грешка в решението на съда по отношение държавната такса от 6 099.73 лв.Сочи се,че ищцата е била освободена от такси и разноски,поради което неправилно е осъдена да заплати дължимата държавна такса.

Съдът намира искането за неоснователно.С решение № 35/13.06.2007 г.предвид чл.64 от ГПК/отм./ съдът е осъдил ищцата А.Ж. да заплати както дължимата държавна такса в полза на ОС гр.Д., така и разноските на ищеца.Не се касае до допусната очевидна фактическа грешка,при която би било налице противоречие на диспозитива с мотивите или пропуск.Освен това решението е разгледано два пъти от Апелативен съд гр.В. и ВКС и е потвърдено,независимо от мотивите,влязло е в сила на 09.12.2009г.Страната не се е възползвала от възможностите на чл.192 ал.4 от ГПК/отм./ или чл.248 ал.1 от ГПК/нов/ да предяви искане за изменение на решението в частта за разноските в посочените в тях срокове.

Воден от гореизложеното Окръжният съд

Р Е Ш И :

О Т Х В Ъ РЛ Я молба вх.№ 852/14.05.2010г. на А.Д.Ж. с ЕГН-********** *** чрез пълномощник адв.И.Ж.-ДАК за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 35/13.06.2007г. по т.д.№ 135/2006г. на ДОС.

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд гр.Варна в двуседмичен срок от съобщението до страните.

Съдебното производство е образувано по реда на гл. ХІІ, чл. 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба на процесуалния представител на „Е. *** Б. м.” АД гр. В., представлявано от А. Р. Т. и А. С. С., против решение № 181/ 06. 01. 2009г., вписано в публичния регистър под № 2/ 06. 01. 2009г., т. І, стр. 4 – 8, постановено по гр. д. № 156/ 2008г. по описа на РС – гр. К., с което обективно съединените искове на С.Н. *** против „Е. *** Б. м.” АД, представлявано от А. Р. Т. и А. С. С., са били уважени, като е било признато за незаконно уволнението на С.Н.В. *** и е била отменена Заповед № 6/ 24. 07. 2008г. на „Е. *** Б. м.” АД, с която последният е бил уволнен на основание чл. 195 ал. 1, вр. чл. 190 ал. 1 т. 4 от КТ ищецът е бил възстановен на длъжността, която е заемал преди уволнението – „Електромонтьор по поддържане и ремонт на електропроводни линии и м., възлови станции и трафопостове” в регионален център – гр. Д.., отдел „М.” съответно ответникът „**** м.” АД гр. В. е бил осъден да заплати на С.Н.В. *** сумата от 5 685. 60лв., представляваща обезщетение по чл. 225 ал. 1 и ал. 2 от КТ, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като в тежест на ответното дружество е било заплащането на държавна такса върху уважените искове в размер на 287. 42лв., както и сторените от ищеца разноски по делото в размер на 300лв. Дружеството – жалбоподател счита, че незаконосъобразно и неправилно първоинстанционният съд е приел, че работодателят не е спазил процедурата, визирана в чл. 193 ал. 1 от КТ, тъй като от приложените по делото доказателства е видно, че от работника – ищец са били изисквани писмени обяснения за конкретно извършено от него нарушение на трудовата дисциплина и същият е дал такива, ерго му е било известно какво точно нарушение му е било вменено.Водим от горното и на основание чл. 271 от ГПК, Д..кият окръжен съд



Р Е Ш И :



ОТМЕНЯ решение № 181/ 06. 01. 2009г., вписано в публичния регистър под № 2/ 06. 01. 2009г., т. І, стр. 4 – 8, постановено по гр. д. № 156/ 2008г. по описа на РС – гр. К., в частта му, с която „***. м.” АД, със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Д.” № ***, представлявано от А. Р. Т. и А. С. С., е осъдено да заплати на С.Н.В. ***„Х. Т.” № ***, с ЕГН **********, обезщетение за времето, през което е бил без работа поради незаконното му уволнение за разликата над 5 380. 26лв. до предявения размер от 5 685. 60лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от С.Н.В. ***„Х. Т.” № ***, с ЕГН **********, против Е. ОН Б. м.” АД, със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Д.” № ***, представлявано от А. Р. Т. и А. С. С., за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за времето, през което е бил без работа поради незаконното му уволнение за разликата над 5 380. 26лв. до предявения размер от 5 685. 60лв. като неоснователен.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 181/ 06. 01. 2009г., вписано в публичния регистър под № 2/ 06. 01. 2009г., т. І, стр. 4 – 8, постановено по гр. д. № 156/ 2008г. по описа на РС – гр. К. в останалата му част.

ОСЪЖДА „***. м.” АД, със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Д.” № ***, представлявано от А. Р. Т. и А. С. С., да заплати на С.Н.В. ***„Х. Т.” № ***, с ЕГН **********, сторени от него разноски пред въззивната инстанция в размер на 300лв.

Решението подлежи на касационно обжалване на основанията, посочени в чл. 280 ал. 1 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

О П Р Е Д Е Л И :



ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадените от процесуалния представител на Ж.С.К. ***, с ЕГН **********, в качеството му на длъжник по изп. д. 12/ 2009г. по описа на СИС при РС – гр. Г.. Т., жалби, както следва: вх. № 189/ 20. 01. 2010г. против постановление на ДСИ от 04. 01. 2010г., с което последният е отказал прекратяване на изпълнителното производство, и вх. № 92/ 12. 01. 2010г. против постановление на ДСИ от 14. 12. 2009г. с което е отказал да удовлетвори искането на длъжника за замяна на наложените по изпълнителното производство способи за принудително изпълнение.

ПРЕКРАТЯВА в. гр. д. № 108/ 2010г. по описа на ДОС.

ВРЪЩА изп. д. № 12/ 2009г. по описа на СИС при РС – гр. Г.. Т. на държавния съдебен изпълнител П. Т. за продължаване на съдопроизводствените действия по изпълнителното производство.

Определението подлежи на обжалване в седмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – гр. Варна.

Добрички окръжен съд



Р Е Ш И :



ОСЪЖДА К.Д.С. ЕГН-********** да заплати на от В.М.Я. ЕГН-********** сумата от 40 000 лева,ведно със законната лихва върху сумата,начиная от 18.01.2010 г. до окончателното й изплащане,както и сумата от 4 000 лв. съдебно-деловодни разноски/от които 1 600 лв. държавна такса и 2 400 лв. адвокатски хонорар.

Решението не подлежи на обжалване.