Производство по реда на чл.313 и сл.от НПК.

С присъда № 207/17.03.10г.,постановена по НОХД № 2229/06г.РС-Плевен е признал подсъдимата Р.Т.И. за виновна в това, че на 11.03.2006 година в град Плевен, в съучастие като извършител със С.И.Д., при условията на повторност, като използвала специален начин – ловкост, отнела чужди движими вещи – 1 брой дамско портмоне на стойност 11 лева и сумата от 15,64 лева, всичко на обща стойност 26,64лева от владението на О.А.Ш. от град Плевен, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, поради което и на основание чл. 195 ал. І т. 4 и 7 във вр. с чл. 20 ал. ІІ във вр. с чл. 28 ал. І от НК във вр. с чл. 54 от НК я осъдил на една година лишаване от свобода. По делото е назначена и извършена съдебно – оценителна експертиза. Заключението по същата, изслушано в съдебно заседание установява, че общата стойност на предмета на престъплението възлиза на 26,64 лева.

Както бе посочено по-горе настоящата инстанция напълно споделя изводите на предходната относно фактическата обстановка.Събраните косвени доказателства навеждат към единствено възможния извод,че подсъдимите са извършили вмененото им деяние.Прочее не са налице доказателства които оневиняват дейците.

При извършената но основание чл.314 от НПК цялостна проверка на правилността на съдебния акт ОС не констатира допуснати нарушения налагащи изменяне или отменяне на присъдата извън посочените във въззивната жалба.

С оглед гореизложеното съдът намира,че въззивната жалба е неоснователна,а присъдата на първоинстанционния съд е правилна и следва да бъде потвърдена.

Воден от горното и на основание чл.338 от НПК,съдът



Р Е Ш И :


ПОТВЪРЖДАВА присъда № 207/17.03.10г.,постановена по НОХД № 2229/06г.по описа на РС-Плевен.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

Производството е по реда на глава „Двадесет и първа от НПК.



Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на Р.С.Р. *** и частен обвинител, срещу Присъда № 652 от 19.11.2009 година постановена по НОХД 3973/ 2008 година по описа на РС Плевен.

С обжалваната присъда Плевенския районен съд е признал подсъдимия И.А.А. ***, ЕГН ********** за невиновен в това, че на 01.01.2007 година в корпуса на Затвора Плевен, при условията на опасен рецедив, да е причинил на Р.С.Р. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долна челюст в ляво, което да е причинило затруднение на говора и дъвченето, за не по-малко от месец при нормално протичане на оздравителния процес – престъпление по чл. 131а пр.ІІ във връзка с чл. 129 ал.ІІ пр.VІ във връзка с ал.І във връзка с чл. 29 от НК. Въззивният съд не установи при изготвяне на мотивите на първоинстанционната присъда да са допуснати каквито и да е било нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от районния съд. В мотивите си районният съдия е отговорил задълбочено и съобразно изискванията на чл.301 от НПК на всички въпроси, поставени от закона. Посочил е въз основа на какви доказателства е направил своите изводи относно фактическата и правната страна на деянието (които изводи се споделят напълно от въззивния съд), приложил е правилно закона и е постановил законосъобразна и справедлива присъда, като е оправдал подсъдимият поради недоказаност на обвинението.

Предвид горните съображения, Плевенският окръжен съд приема, че присъдата предмет на въззивната проверка е правилна, не са допуснати нарушения на процесуалните норми и при приложението на материалният закон. При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на други основания, налагащи нейното изменяване или отмяна, поради което и с оглед гореизложените съображения, постанови своето решение.

Водим от горното и на основание чл.338 от НПК, ПлОС



Р Е Ш И :



ПОТВЪРЖДАВА присъда № 652 от 19.11.2009 г. постановена по НОХД № 3973 / 2008 г. по описа на Районен съд Плевен.



Решението не подлежи на жалба и протест.

С присъда №27/18.01.2010г ПРС по НОХД№3559/2005г е признал подсъдимия Н.А.А. за виновен в това, че на 26.06.1997г в гр.Плевен, отнел чужди движими вещи – златна верижка със златно кръстче с общо тегло 10 грама на обща стойност 218 000 неден.лв от владението на С.Д.Ц. *** с намерение противозаконна да го присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл.198 ал.1 от НК вр. чл.54 от НК го осъжда на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим в затвор. Със същата присъда са признати за виновни подсъдимите К.А.Л. и Ц.А.П. за виновни в това, че на 26.06.1997г в гр.Плевен, в съучастие като извършители отнели чужди движими вещи – златна верижка с тегло 30 грама на стойност 510 000 неден. Лева, златна верижка с тегло 15 грама на стойност 255 000 неден. Лева и златна гривна с тегло 18 грама на стойност 306 000 неден. Лева или всичко на обща стойност 1 071 000 неден. Лева от владението на С. Н.Г.с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила, поради което и на основание чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.54 от НК ги осъжда както следва – К.А.Л. на 3 години лишаване от свобода и Ц.А.П. на 3 години лишаване от свобода. На основание чл.66 от НК по отношение и на двамата подсъдими е отложено изпълнението на наказанието с пет години изпитателен срок. Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските. Освен, че оплакванията в жалбите и в съдебно заседание са неоснователни не са налице и други причини за отмяна на присъдата. Съдът е положил усилия за изясняване на обективната истина, обсъдил е доказателствения материал и е постановил правилен съдебен акт.

С оглед на гореизложеното атакуваният съдебен акт подлежи на потвърждаване.

Воден от горното съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.338 от НПК присъда №27/18.01.2010г на ПРС постановена по НОХД№3559/2005г по описа на същия съд

Производството по делото е по чл.318 и сл. НПК.

Делото е образувано по въззивна жалба от Й. Т. Б. гражданин на Република Румъния , чрез адвокат-пълномощник Л. М. ***3 офис 36 - против Присъда №183 от 02.03.2010г. постановена по НОХ дело №168 от 2009г. на Видинският Районен Съд - с която подсъдимия С. А. Й. *** с ЕГН:********** е признат за виновен в това ,че на 14.07.2008г. в гр.Видин ,с цел да набави за себе си имотна облага ,възбудил и подържал у него заблуждение, че след като регистрира в сектор П. п. -КАТ на ОД на МВР Видин на свое име собствения му товарен автомобил марка Р. модел ФБ 30 А ,с ДК № ВН 01 29 ВМ ,ще го упълномощи пред нотариус да управлява автомобила ,а вместо това го продал на В. М. В. от гр.Видин с договор за покупко- продажба от 02.08.2008г. и с това причинил на Б. имотна вреда в размер на 9 314 лева ,за което го е осъдил ,като престъпление по чл.209 ал.1 от НК и му наложил наказание Лишаване от свобода за срок от 1 година ,отлагайки изпълнението на същата за срок от 3 години от влизането на присъдата в законна сила на основание чл.66 ал.1 от НК. Неоснователни се претендира с жалбата за приложение на чл.78а ал.1 от НК ,тъй като не са налице предпоставките за това .

Не са налице основания за изменяване или отмяна на така постановената присъда ,като същата е законосъобразна и обоснована ,за което следва да бъде потвърдена .

ВИДИНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД провери изцяло правилността на присъдата по смисъла на чл.314 ал.1 от НПК ,независимо от основанията посочени от страните ,като намира ,че същата е законосъобразна, обоснована и при постановяването и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила ,поради което следва да бъде потвърдена .

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 338 от НПК във вр. с чл.334 т.6 от НПК - ВИДИНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД



Р Е Ш И :



ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА №183 от 02.03.2010г. постановена по НОХ дело №168 от 2009г. на Видинският Районен Съд .

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.