С протколно определение от 30.01.2009 г. по НЧД № 201/2009 г. по описа на БРС, на осъдения Х.Д.Б. от гр. Б е определено общо наказание по присъди по НОХД № 837/2008 г. на БРС, НОХД № 493/2008 г. на БРС и НОХД № 268/2008 г. на БРС до размера на най-тежкото, а именно три месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „Лек режим.

Със същият съдебен акт на основание чл.23 ал.1 НК съдът е присъеденил наказанието Общестевно порицание, наложено по НОХД № 1564/2007 г. на БРС.

Недоволен от така постановеното определение е останал осъдения Б.. Обжалвал е същото в срок, като моли определението да бъде отменено в частта му, с която му е определено ефективно изтърпяване на наказанието и да се приложи чл.66 ал.1 от НК.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция процесуалният представител на жалбоподателя поддържа същата. Счита, че определението на БРС е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Представителят на Окръжна прокуратура даде заключение, че определението на БРС е незаконосъобразно, тъй като по всички присъди жалбоподателят Б. е бил осъден условно и в конкретния случай следва да се приложи чл.66 от НК.

Бкият окръжен съд, след като се запозна с оплакванията в жалбата, с всички материали по ВНЧД № 47/2009 г., изслуша доводите на страните в съдебно заседание и сам извърши служебна проверка на атакуваното определение съгл.чл.313 и чл.314 от НПК, приема за установено следното:

Б. е бил осъден с присъда по НОХД № 1564/2007г. на БРС, като му е наложено наказание „Обществено порицание за деяние извършено на 20.10.2006г., като присъдата е влязла в сила на 15.07.2007 година.

Б. е осъден и с присъда по НОХД № 837/2008 г. на БРС, като му е наложено наказание от три месеца лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години, като деянието е извършено на 15.11.2006г., а присъдата е влязла в сила на 05.06.2008 година.

С присъда по НОХД № 493/2008г. Б. е осъден и му е наложено наказание три месеца лишаване от свобода, което на основание чл.66 от НК е отложено за изпитателен срок от три години, като деянието е извършено на 31.10.2006г., а присъдата е влязла в сила на 19.06.2008година.

С присъда по НОХД № 268/2008г. на БРС Б. е осъден на наказание лишаване от свобода от три месеца за извършено деяние на 02.11.2006г., като изпълненението на наложеното наказание е отложено за изпитателен срок от три години и присъдата е влязла в сила на 04.10.2008 година.

Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че деянията по НОХД № 837/2008г. на БРС , НОХД № 493/2008г. на БРС и НОХД № 268/2008г. на БРС са извършени преди да е имало влязла в сила присъда. Правилно е определено и осъденият Б. да изтърпи наказание в размер на най-тежкото, а именно три месеца лишаване от свобода.

Настоящата инстанция счита, че Районният съд на основание чл.23 ал.2 от НК законосъобразно е присъединил наказанието „Обществено порицание по НОХД № 1564/2007г. на БРС.

От друга страна обаче съдът счита, че всички останали присъди на осъденото лице Б. са с приложение на чл.66 от НК и няма пречка същото да бъде приложено и към настоящия момент при определяне на най-тежкото наказание.

Първоинстанционният съд не е изложил каквито и да е било мотиви, че осъденото лице следва да изтърпи определеното общо наказание при първоначален „Лек режим.

Ето защо въззивният съд счита, че в конкретния случай следва да намери приложение чл.66 ал.1 от НК и спрямо осъденото лице Б. определеното общо най-тежко наказание в размер на три месеца лишаване от свобода да бъде отложено за изпитателен срок от три години.

При извършената служебна проверка Бкият окръжен съд не констатира допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, които да налагат отмяна на атакуваното определение, а се налага частично единствено неговата измяна.

Поради изложените съобръжения и на основание чл.337 ал.1 т.3 от НПК, Бкият окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:



ИЗМЕНЯ Определение от 30.01.2009 г. по НЧД № 201/2009г. по описа на Бкия районен съд, като на основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на определеното общо най-тежко наказание на осъдения К. Д. Б. в размер на три месеца за изпитателен срок от три години.

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.



Определението е окончателно.

Производството е по реда на чл.243 ал.6 и сл. НПК.

Образувано е по жалба на Г. Ц. Х. ***, председател на УС на ППЗК П. гр. К. против определение № 62/04.03.2010 год. на РС гр. Бяла Слатина, постановено по НЧД № 84/2010 год., с което е потвърдено постановление от 09.12.2009 год. на РП-Кнежа за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 140/2005 год. по описа на същата прокуратура / ДП № 197/2006 год. по описа на РУ на МВР Кнежа/ за престъпление по чл. 323, ал.1 НК. На основание изложеното атакуваното определение и потвърденото с него постановление за прекратяване на наказателното производство се явяват необосновани и незаконосъобразни и подлежащи на отмяна. Делото следва да бъде върнато на прокурора за изясняване на всички фактически положения и за правилно прилагане на закона по отношение на виновните лица.

По изложените съображения и на основание чл. 243, ал.7 НПК, Врачански окръжен съд



О П Р Е Д Е Л И :



ОТМЕНЯ определение № 62/04.03.2010 год. на РС гр. Бяла Слатина, постановено по НЧД № 84/2010 год., с което е потвърдено постановление от 09.12.2009 год. на РП гр.Кнежа за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 140/2005 год. по описа на същата прокуратура / ДП № 197/2006 год. по описа на РУ на МВР Кнежа/ за престъпление по чл. 323, ал.1 НК против С.С.И. ***.

ВРЪЩА делото на прокурора за изпълнение на указанията в обстоятелствената част на определението.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Производството е по реда на чл. 243, ал.6 от НПК и е образувано по жалба на К.И.П., ЕГН: ********** срещу определение № 678 / 23.03.2010г. на ВРС – XXXII-ри състав, постановено по ЧНД № 1463 по описа на ВРС за 2010г.

Досъдебното производство е било образувано и водено срещу Валентин Цветков Панайотов, ЕГН: ********** по жалба от К.П. за това, че през 2007г., в гр. Варна, съставил неистински документ – пълномощно от името на К.П., с което да я представлява пред НАП – Варна - престъпление по чл. 309, ал.1 от НК.

В хода на ДП не е било приобщено процесното пълномощно и производството е било прекратено с постановление на ВРП от 18.01.2010г. Последното е обжалвано от К.П. по реда на чл. 243, ал.3 от НПК. По жалбата е образувано ЧНД № 1463 по описа на ВРС, като първоинстанционният съд се е произнесъл с определението, предмет на настоящото производство, което е обжалвано от П. по реда на чл. 243, ал.6 от НПК пред настоящия съд. С обжалваното определение съставът на ВРС е прекратил частното наказателно производство и е върнал жалбата на П. с мотивите, че тя няма качеството на пострадало лице и съответно няма самостоятелни права в досъдебното производство.
По изложените съображения и на основание чл. 243, ал.6 и ал. 7 от НПК





О П Р Е Д Е Л И:



ПОТВЪРЖДАВА определение № 678 / 23.03.2010г. на ВРС – XXXII-ри състав, постановено по ЧНД № 1463 по описа на ВРС за 2010г.



Препис от определението да се изпрати на страните.



Определението е окончателно.

С определение от 2.ІІ.2010 г. Плевенски районен съд на основание чл. 306 от НПК е осъдил Л.Г.А. да заплати на НБПП направени от него разноски, във връзка с назначаването на служебен защитник в размер на 120 лв.

Недоволна от така постановеното определение е останала жалбоподателката А., която в законоустановения срок го обжалва пред настоящата инстанция. Излагат се доводи, че определението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като А. не е искала адвокат А.Ида й оказва компетентна правна помощ.

Предвид на горе изложеното моли съда да постанови определение, с което да отмени определението на районния съд и да постанови друго, с което направените разноски да бъдат за сметка на НБПП.

Съдът като прецени представените по делото доказателства намира за установено следното:

С определение № 2.ІІ.2010 г. Плевенски районен съд е осъдил Л.Г.А. да заплати на НБПП направени от него разноски, във връзка с назначаването на служебен защитник в размер на 120 лв.

При извършване на въззивна проверка на обжалваният съдебен акт се установи следното:

Разпоредбата на чл. 189, ал. ІІІ от НПК е императивна и е изрично уредено, че осъденото лице следва да заплати направените по делото деловодни разноски. В настоящият случай А. е осъдена на лишаване от свобода за срок от 4 /четири/ години при първоначален общ режим на изтърпяване. Въз основа на молба за възобновяване от страна на А. е образувано НД № 501/2007 г., по което същата е била представлявана от назначения служебен защитник адвокат А.Иот САК. Състав на ВКС на РБ е оставил молбата на А. за възобновяване без уважение. Предвид на това са налице изискванията на чл. 189, ал. ІІІ от НПК по силата, на която А. следва да заплати направените от НБПП разноски за служебен защитник.

Предвид на горе изложеното съдът счита, определението на съда е правилно и законосъобразно и като такова същото следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът







ОПРЕДЕЛИ:



ПОТВЪРЖДАВА определение от 2.ІІ.2010 г. на Плевенски районен съд постановено по НОХД № 824/2005 г., като правилно и законосъобразно.

Определението е окончателно.