Съдът ПРИЗНАВА обвиняемият А.Ю.Ч., роден на *** ***, ЕГН-**********,

ЗА ВИНОВЕН за това, че на 24.02.2010 г. в гр. К., обл. Пловдивска, държал на склад акцизни стоки без бандерол - 70 бр. кутии цигари марка „Маrlboго”- на стойност 273,00лв. 59 бр. кутии цигари марка ,Raquel Slims” - на стойност 165,20 лв. и 10 бр. кутии цигари „Gold Classic” - на стойност 28,00 лв. - всичко на обща стойност 466,20лв., когато такъв се изисква по закон -чл. 25, ал.1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия /ЗТТИ/ - „ Тютюневите изделия от местно производство и от внос се продават на вътрешния пазар с поставен върху потребителската опаковка бандерол по начин, който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване чл. 25,ал. 2 от ЗТТИ - „Бандеролът е държавна ценна книга и представлява специална хартиена лента, която доказва внасянето на дължимия акциз. чл. 28, ал.1 от ЗТТИ -„Тютюневи изделия местно производство и от внос се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски обекти и складове на едро и дребно само с акцизен бандерол, залепен върху потребителската опаковка при условията на чл. 25 от ЗТТИ, поради което и на основание чл.234 ал.1 от НК във вр. с чл. 78 А от НК вр. чл. 2 ал.2 вр. с ал.1 от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му налага административно наказание ГЛОБА в полза на държавата, по сметка на ВСС, в размер на 500 /петстотин/ лева.

На основание чл. 234 ал.3 от НК, веществените доказателства- - 70 бр. кутии цигари марка „Маrlboго” 59 бр. кутии цигари марка ,Raquel Slims” и 10 бр. кутии цигари „Gold Classic” се отнемат в полза на държавата.

На основание чл. 189 ал.3 от НПК ОСЪЖДА А.Ю.Ч., със снета самоличност, да заплати по сметка на ВСС направените по делото разноски в размер на 40 лева, представляващи възнаграждение на вещо лице от досъдебното производство, както и сумата от 5 лева, представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.



РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест в 15-дневен срок от днес пред Окръжен съд гр. Пловдив.

Производството е по иск с правно основание член 222, ал. 1 от КТ.Ищцата Н.А. *** твърди, че на 01.09.2000г. постъпила на работа при ответника, като заемала длъжността “машинен оператор, шиене на обувки”, с място на работа – Обувно производство град С.. Със Заповед № 824/17.06.2009г., на основание член 328, ал. 1, т. 3 от КТ, договорът бил прекратен, считано от 18.06.2009г. Твърди, че предвид прекратяването на трудовото правоотношение, ответникът му дължи обезщетение по реда на член 222, ал. 1 от КТ в размер на 282,37 лева за оставане без работа за един месец. Твърди, че в този срок не е постъпвала на друга работа. МОЛИ съда, да постанови решение, с което да се осъди ответника да му заплати сумата от 282,37 лева, представляваща обезщетение на основание член 222, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира направените по делото разноски.
Ищеца претендира разноски за производството, поради което на основание член 78, ал. 1 от ГПК и с уважения иск, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищца направените разноски в размер на 150,00 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение.

На основание член 78, ал. 6 от ГПК, съдът следва да се осъди ответника да заплати, с оглед уважения иск държавна такса по сметка на ВСС в размер на 50.00 лева, както и направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 30.00 лева.

Мотивиран от изложеното, съдът



Р Е Ш И:



ОСЪЖДА, на основание член 222, ал.1 от КТ, ЕТ “ВАЛЕО – Д.Х.” със седалище и адрес на управление - град П., ************** с ЕИК 115050750 представлявано от Д.Г.Х. да заплати на Н.А. ***, с ЕГН ********** сумата от 282,37 (двеста осемдесет и два лева и тридесет и седем стотинки) лева, представляваща обезщетение за оставане без работа след уволнението, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 12.11.2009г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА ЕТ “ВАЛЕО – Д.Х.” със седалище и адрес на управление - град П************, с ЕИК 115050750 да заплати на Н.А. ***, с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 150,00 лева.

ОСЪЖДА ЕТ “ВАЛЕО – Д.Х.” със седалище и адрес на управление - град П.********, с ЕИК 115050750 да заплати по сметка на ВСС, държавни такси и разноски в размер на 80.00 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд Пловдив, в двуседмичен срок от обявяването му.

Производството е по иск за делба във фазата по допускането ?

Ищецът – А.Т.М. твърди, че с нотариален акт № *****година, И.И.Д.продал на Т.А.М. и Й.Н.М.: от празно дворно място, находящо се в град К., с площ от *** квадратни метра, при съседи: И.Д.. К.В.и улица „****”, който имот има пл.№ ***, от квартал **, за който имот е отреден парцел ** по плана на града, САМО 1/2ид.ч., за сумата 1869.00 лева, срещу която сума купувачите поели задължението да извършат грубия строеж със свои средства и материали, на жилищна сграда върху мястото, която да бъде в съсобственост на двете страни по равно. Твърди, че купувачът Т.А.М. починал на *****година, като оставил за свои наследници: съпруга Й. М. и двете си деца А.Т.М. и С.Т.Ч..По изложените съображения, съдът намира, че след като не се събраха доказателства процесният етаж да е обособен като самостоятелен обект на собственост страните в процеса, предявеният иск за делба се явява неоснователен и като такъв, следва да бъде отхвърлен. Доколкото дворното място е обслужваща част на основния обект на собствеността, то следва да се отхвърли и иска за делба и по отношение на него.

С оглед изхода от процеса ищецът, на основание член 9 от Тарифа за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК, следва да заплати държавна такса по отхвърлената молба за делба по сметка ***, в размер на 35.00 лева.

С оглед на изложените съображения, съдът



Р Е Ш И:



ОТХВЪРЛЯ, предявения от А.Т.М. *** с ЕГН ********** против С.Т.Ч. *** с ЕГН ********** и В.И.М. *** - адвокат А.С. иск за делба на първи етаж и припадащите се две помещения от приземния етаж от двуетажната жилищна сграда, изградена в град К., улица „****” № ** заедно с припадащите се идеални части от общите части на сградата, заедно с 1/2ид.ч. от дворното място, върху което е изградена същата, общо застроено и незастроено от *** квадратни метра, съставляващо парцел **** от квартал ** по плана на град К., при съседи: улица, И.И.Д., К.В. и наследниците на В.И.В., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА, А.Т.М. *** с ЕГН ********** да заплати държавна такса по сметка ***** лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Производството е по реда на чл.19, ал.1 от ЗГР.

Молителката М.Й.К. ***, твърди, че при сключване на граждански брак с Н.С.К. е пожелала да носи неговото фамилно име. Запазила е името му и след развода, тъй като е живеела в гр. Л.. Това обаче започнало да създава проблеми за молителката, тъй като тя все-повече време прекарвала в България и се появили административни неудобства, тъй като в повечето официални документи тя фигурира с фамилно име “Й.”. По изложените в молбата подробни съображения от съда се иска да допусне промяна на фамилното име от К. на Й..

Заинтересованата страна о.К. заявява, че молбата е основателна.

Представителят на Районна прокуратура – гр. Карлово счита молбата за неоснователна с довода, че молителката е могла да заяви промяна на фамилното си име още с акта на споразумението по развода си. Така установените обстоятелства са достатъчни да се приеме, че са налице “важни” обстоятелства по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГР, налагащи исканата промяна. Чл.14, ал.2 от ЗГР допуска възможност при встъпване в брак всяко лице да вземе за фамилно име или да добави към фамилното си име фамилията на другия съпруг. Също така след прекратяване на брака съпругата обичайно възстановява предбрачното си фамилно име. Касае се за възможност, от която ако съпругата не се е възползвала при прекратяване на брака, така установеното фактическо положение не следва да препятства възможността за възстановяване на бащината фамилия в един по-късен момент. Молбата е основателна и следва да се уважи. Ето защо съдът



Р Е Ш И:



ДОПУСКА промяна на фамилното име на М.Й.К., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес: гр.П., ***** /чрез адв. К.Г./ от “К.” по акт за граждански брак № *****. на община Карлово, на “Й.”.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението след влизането му в сила да се изпрати на заинтересованата страна за сведение и изпълнение, както и на Бюро съдимост по месторождение и териториално звено “ГРАО” при МРРБ – гр. Пловдив.