Съдът ОДОБРЯВА постигнатото споразумение между РП – гр. Д. , от една страна, и подсъдимите по НОХД № 1057/2010 г. по описа на РС – гр. Д. , лично и представлявани от защитника си адв. В.Г., по силата на което,

Подсъдимият И.С.М. С ЕГН ********** СЕ ПРИЗНАВА ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на 07.12.2009 г. и 08.12.2009 г. в местността „...”, в землището на с. К., общ. Д., при условията на продължавано престъпление, чрез използване на техническо средство – чук, в условията на повторност в немаловажен случай, е отнел чужди движими вещи – 270 кг арматурно желязо на стойност 216 лева от владението на П. К. Т. от гр. Д. , без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.195 ал.І т.4 предл.2 и т.7 във връзка с чл.194 ал.І във връзка с чл.26 ал.І във връзка с чл.55 ал.І т.1 от НК му НАЛАГА наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от девет месеца. На основание чл.66 ал.І от НК изпълнението на наказанието СЕ ОТЛАГА за срок от три години.

На основание чл.67 ал.ІІ от НК възпитателната работа по отношение на подсъдимия И.С.М. ВЪЗЛАГА на районен инспектор при Второ РУ на МВР – гр. Д. .

На основание чл.189 ал.ІІІ от НПК и по силата на споразумението направените разноски по делото в размер на 8,75 лева следва да бъдат заплатени от подсъдимия И.М. по сметка на Второ РУ на МВР – гр. Д. .



Подсъдимият С.Х.К. С ЕГН ********** СЕ ПРИЗНАВА ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на 07.12.2009 г. и 08.12.2009 г. в местността „...”, в землището на с. К., общ. Д., при условията на продължавано престъпление, чрез използване на техническо средство – кирка, е отнел чужди движими вещи – 430 кг арматурно желязо на стойност 344 лева от владението на П. К. Т. от гр. Д. , без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.195 ал.І т.4 предл.2 във връзка с чл.194 ал.І във връзка с чл.26 ал.І във връзка с чл.55 ал.І т.1 от НК да му бъде наложено наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от осем месеца. На основание чл.66 ал.І от НК изпълнението на наказанието СЕ ОТЛАГА за срок от три години.

На основание чл.67 ал.ІІ от НК възпитателната работа по отношение на подсъдимия С.Х.К. ВЪЗЛАГА на районен инспектор при Второ РУ на МВР – гр. Д. .

На основание чл.189 ал.ІІІ от НПК и по силата на споразумението направените разноски по делото в размер на 8,75 лева следва да бъдат заплатени от подсъдимия С.К. по сметка на Второ РУ на МВР – гр. Д. .



Подсъдимият М.С.М. С ЕГН ********** СЕ ПРИЗНАВА ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на 08.12.2009 г. в местността „...”, в землището на с. К., общ. Д., при условията на продължавано престъпление, чрез използване на техническо средство – чук, е отнел чужди движими вещи – 192 кг арматурно желязо на стойност 153 лева от владението на П. К. Т. от гр. Д. , без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.195 ал.І т.4 предл.2 във връзка с чл.194 ал.І във връзка с чл.55 ал.І т.1 от НК да му бъде наложено наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от шест месеца. На основание чл.66 ал.І от НК изпълнението на наказанието СЕ ОТЛАГА за срок от три години.

На основание чл.67 ал.ІІ от НК възпитателната работа по отношение на подсъдимия М.С.М. ВЪЗЛАГА на районен инспектор при Второ РУ на МВР – гр. Д. .

На основание чл.189 ал.ІІІ от НПК и по силата на споразумението направените разноски по делото в размер на 8,75 лева следва да бъдат заплатени от подсъдимия М.С.М. по сметка на Второ РУ на МВР – гр. Д. .



Подсъдимият М.С.А. С ЕГН ********** СЕ ПРИЗНАВА ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на 08.12.2009 г. и 09.12.2009 г. в местността „...”, в землището на с. К., общ. Д., при условията на продължавано престъпление, чрез използване на техническо средство – чук, в условията на повторност, в немаловажен случай, е отнел чужди движими вещи – 250 кг арматурно желязо на стойност 200 лева от владението на П. К. Т. от гр. Д. , без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.195 ал.І т.4 предл.2 и т.7 във връзка с чл.194 ал.І във връзка с чл.26 ал.І във връзка с чл.55 ал.І т.1 от НК да му бъде наложено наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от девет месеца. На основание чл.66 ал.І от НК изпълнението на наказанието СЕ ОТЛАГА за срок от три години.

На основание чл.67 ал.ІІ от НК възпитателната работа по отношение на подсъдимия М.С.А. ВЪЗЛАГА на районен инспектор при Второ РУ на МВР – гр. Д. .

На основание чл.189 ал.ІІІ от НПК и по силата на споразумението направените разноски по делото в размер на 8,75 лева следва да бъдат заплатени от подсъдимия М.А. по сметка на Второ РУ на МВР – гр. Д. .



ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НОХД № 1057/2010 г. по описа на ДРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.



ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 14,15 часа.

ПРОТОКОЛЪТ е изготвен на 28.05.2010 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ЕТ „КРИСТИ – Г.Д.”, седалище и адрес на управление: гр. Д., жк „...” **, вх. *, ап. * с управител Г.Д.Д. ЕГН ********** срещу НП № ТД – 452/20.07.2009г., издадено от Териториален директор на ТД на НАП гр. Д., с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 3 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ/обн. ДВ, бр. 106/27.12.2006г. във вр. с чл. 185 ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 118 ал. 3 от ЗДДС на основание чл. 185 ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 3 000лв.

С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло.

Въззиваемата страна, чрез пълномощника си счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление - за законосъобразно.

Д.кият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 7-дневен срок.
Съдът намира, че така определеното наказание ответства на тежестта на нарушението и би изпълнило целите на административно наказателната превенция, визирани в чл. 12 от ЗАНН.

Предвид горното, обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено.

Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът


Р Е Ш И :



ИЗМЕНЯ НП № ТД – 452/20.07.2009г., издадено от Териториален директор на ТД на НАП гр. Д., с което на ЕТ „КРИСТИ – Г.Д.”, седалище и адрес на управление: гр. Д., жк „...” **, вх. *, ап. * с управител Г.Д.Д. ЕГН ********** за нарушение по чл. 3 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ/обн. ДВ, бр. 106/27.12.2006г. във вр. с чл. 185 ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 118 ал. 3 от ЗДДС на основание чл. 185 ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 3 000лв., като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция от 3 000лв. на 300лв.

ПОТВЪРЖДАВА НП в останалата част.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд – гр. Д. в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

Постъпила е молба от А.Д.Ж. *** чрез процесуалния й представител адв.И. Ж. .АК гр.Д. по чл.247 ал.1 от ГПК с искане за поправка на очевидна фактическа грешка в решението на съда по отношение държавната такса от 6 099.73 лв.Сочи се,че ищцата е била освободена от такси и разноски,поради което неправилно е осъдена да заплати дължимата държавна такса.

Съдът намира искането за неоснователно.С решение № 35/13.06.2007 г.предвид чл.64 от ГПК/отм./ съдът е осъдил ищцата А.Ж. да заплати както дължимата държавна такса в полза на ОС гр.Д., така и разноските на ищеца.Не се касае до допусната очевидна фактическа грешка,при която би било налице противоречие на диспозитива с мотивите или пропуск.Освен това решението е разгледано два пъти от Апелативен съд гр.В. и ВКС и е потвърдено,независимо от мотивите,влязло е в сила на 09.12.2009г.Страната не се е възползвала от възможностите на чл.192 ал.4 от ГПК/отм./ или чл.248 ал.1 от ГПК/нов/ да предяви искане за изменение на решението в частта за разноските в посочените в тях срокове.

Воден от гореизложеното Окръжният съд

Р Е Ш И :

О Т Х В Ъ РЛ Я молба вх.№ 852/14.05.2010г. на А.Д.Ж. с ЕГН-********** *** чрез пълномощник адв.И.Ж.-ДАК за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 35/13.06.2007г. по т.д.№ 135/2006г. на ДОС.

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд гр.Варна в двуседмичен срок от съобщението до страните.

С предявения иск „М.”ЕООД гр.В.,ул.”К.”№ * ет.* ап.* чрез процесуалния си представител адв.З.Л. –ВАК претендира „А.С.”АД гр.Д.,бул.”***”№ * да му заплати сумата 39 000 лв.,от които според исковата молба 31 473.21 лв. представляват неизплатена цена на предадени пластмасови закачалки по 17 бр. устни договори за покупко-продажба от м.септември 2007г. до м.октомври 2008г. и 7526.79 лв. са изтекли лихви за забава.Ищецът сочи,че за извършените доставки са съставяни двустранно подписани експедиционни бележки и фактури,като с ответника е подписано споразумение от 28.08.2009г.,съгласно което по ф-ра 340/17.09.2007г. сумата е изцяло заплатена,по ф-ра № 348/20.09.07г. е налице неизплатен остатък от 566.42 лв.Със становище след отговора на ответника ищецът признава плащане на 08.01.2010г. на сумата 1980.98 лв. по ф-ра № 375/11.10.2007г.,както и в съдебно заседание-плащане на 566.42 лв.на 11.04.2010г.Поддържа иска изцяло за мораторни лихви и разноските,както и законна лихва върху главницата от завеждане на делото до окончателното изплащане.Предвид гореизложеното Окръжният съд

Р Е Ш И :

О С Ъ Ж Д А „А.С.”АД гр.Д.,бул.”***”№ 55 да заплати на „М.”ЕООД гр.В.,ул.”К.”№ * ет.* ап.* чрез процесуалния представител адв.З.Л.-*** адм.сграда на „Е.”АД ет.* стая ** сумата 28 925.81 лв./двадесет и осем хиляди деветстотин двадесет и пет лв.81 ст./ представляващи незаплатена цена на доставени пластмасови закачалки по фактури №№394,416,430,445,462 от 2007г. и №№491,515,535,579,680,687,744,754,832 от 2008г.,ведно със законна лихва,начиная от 15.12.2009г. до окончателното изплащане на сумата,7 526.79 лв./седем хиляди петстотин двадесет и шест лв.79 ст./представляващи обезщетение за забава по чл.86 от ЗЗД,както и съдебно-деловодни разноски от 2 865 лв./две хиляди осемстотин шестдесет и пет лв./от които 1560 лв. държавна такса,1300 лв.адвокатски хонорар и 5 лв. държавна такса за обезпечителна заповед,като в останалата част за 2 547.40 лв.ОТХВЪРЛЯ ИСКА.

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд гр.В. в двуседмичен срок от съобщението до страните.