ПРИЗНАВА К.Г.Д., роден на *** ***, живущ ***, български гражданин, с основноо образование, неженен, неработи, осъждан, ЕГН:********** за ВИНОВЕН в това, че:



През периода 15.09.2009 г. – 17.09.2009 г. в с. Страхил и с. Червенци, обл. Варненска при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, след предварителен сговор с неустановено лице, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използване на МПС – л.а.Рено 19 с ДК№ В 6711 СМ отнел чужди движими вещи на обща стойност 817, 81 лева от владението на Ф.Г.О. и Г.Й.Г., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196 ал. 1 т. 2 вр. чл. 195 ал. 1 т. 3 пр. 1, т. 4 и т. 5 вр. чл. 26 ал. 1 вр. чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК и чл. 373 ал. 2 от НПК му НАЛАГА наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ, което да изтърпи при първоначален СТРОГ затворнически режим в затворническо общежитие от ЗАКРИТ тип.



ГРУПИРА така наложеното на подсъдимия наказание с наказанията, наложени му по НОХД № 4992/2008 г., НОХД№1313/2009 г. и НОХД№938/2009 г. – всички по описа на РС – Варна, като ОПРЕДЕЛЯ едно общо най - тежко наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, което да се изтърпи при първоначален СТРОГ затворнически режим в затворническо общежитие от ЗАКРИТ тип, на основание чл. 25 ал. 1 вр. чл. 23 ал. 1 от НК. ПРИСПАДА от така определеното общо най – тежко и увеличено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ И ЕДИНАДЕСЕТ МЕСАЦА изтърпяната част от наказанията по НОХД № 4992/2008 г., НОХД№1313/2009 г. и НОХД№938/2009 г. – всички по описа на РС – Варна, на основание чл. 25 ал. 2 от НК.



ОСЪЖДА К.Г.Д., ЕГН:********** да ЗАПЛАТИ по сметка *** – Девня сумата от 149 лева, от които 144 лева направени по делото разноски и 5 лева държавна такса за издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 189 ал. 3 от НПК.



ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протест пред Окръжен съд гр. Варна в петнадесетдневен срок от днес.

Предявен е иск с правно основание чл. 19 ал.З от ЗЗД.

В исковата си молба ищецът твърди, че с ответниците Ж.М. и Н.М. са сключилиа предварителен договор за продажба на недвижим имот, находящ се в с.Д., обл.Варненска, представляващ дворно място с пространство от 2 335кв.м., включено в УПИ V-201 в кв.20 заедно с построените в имота жилищна сграда с площ от 50кв.м. и стопански постройки -навес с площ от 10 кв.м., при граници : улица, УПИ ІV-200, УПИ ІХ-202, УПИ VІІ-204 и УПИ VІ-204, за сумата от 17 200лв. твърди че е канил ответниците многократно да изпълнят поетите с договора задължения и че на при сключване на договорът е дал на ответниците сума в размер на 1 720лв.,а по-късно и 17 200лв., за което те са подписали запис на заповед и че крайния срок за сключването на окончателен оговор е бил 01.06.2009г. Моли съда да постанови решение по силата на което да обяви предварителния договор сключен между ищецът и ответниците за продажба на опивания по -горе недвижим имот за окончателен. В с.з. иска се поддържа чрез процесуалния представител на ищецът. Не се присъждат разноски на ответниците тъй като такива не са претендирани.

Предвид гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.И.Д., ЕГН ********** иск срещу Ж.С.М., ЕГН ********** и н.А.М., ЕГН ********** за обявяване на предварителен договор сключен на 01.06.2008г., касаещ продажба на недвижим имот, представляващ дворно място с пространство от 2 335кв.м., включен в УПИ V-202, в кв. 20, заедно с

построените в имота жилищна сграда с площ от 50кв.м. и стопански постройки - навес с площ от 10.00 кв.м., при граници : улица, УПИ ІV-200, УПИ ІХ-202, УПИ VІІ-204 и УПИ VІ-204, за окончателен, на основание чл. 19 ал.З от ЗЗД.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от получаване на съобщението до страните.

Съдът, намира заключението на в. л. компетентно, безпристрастно, поради което



О П Р Е Д Е Л И:



ПРИЕМА И ПРИЛАГА към материалите по делото изготвената съдебно-счетоводна експертиза.



Съобразно сложността на поставената задача съобразено с представената справка-декларация ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение в размер на 80.00 лв., от които 10.00 лв. транспортни разходи, платими от бюджета на съда, за което съдът издава разходен касов ордер.



Съдът прикани страните към спогодба.



Адв. Иванова: Моля да одобрите постигнатата спогодба, както следва: „Полимери АД, представляван от Е. З. Б., ЕИК: 813143369 със седалище и адрес на управление: гр. Девня, Промишлена зона, се задължава да заплати на Я.В.Т., ЕГН ********** ***, както следва: сумата в размер на 551,00 лв, представляваща обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ, като обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа, сумата в размер на 517,18 лв, представляваща обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ за неспазено предизвестие при прекратяване на трудово правоотношение, и сумата в размер на 837,33 лв /след удръжки/, представляваща обезщетение по чл.224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2009 г. – 23 дни и за 2008 г. – 11 дни, ведно със законната лихва върху главниците от датата на завеждане на исковата молба – 10.02.2010 г. до окончателното им заплащане, както и сумата от 150,00 лв, представляваща направените по делото разноски на основание чл.78 от ГПК. Ищецът се отказва от претенцията си за мораторна лихва върху обезщетението за неизползван платен годишен отпуск.

Г-н Я.Т.: Съгласен съм с изложеното, поддържам го.

Юристк. Панайотова: Съгласна съм с така постигнатата спогодба.

Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания и е образувано по жалба от Б.М.Т. в качеството на управител и представляващ „Строймонтаж ЕООД гр. Трявна против Наказателно постановление №03-0300807 от 18.03.2009 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда гр. Варна, с което на ЕТ „Строймонтаж ЕООД гр. Трявна, за нарушение по чл.63, ал.2 КТ, е наложено наказание глоба в размер 15000.00 лв.

Въззивникът моли, да бъде отменено изцяло обжалваното наказателно постановление. Твърди, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се във връчване на съответните актове не лично на представляващия дружеството, а на неупълномощено от него лице, както и в липса на пълно и точно описание на нарушението, на обстоятелствата при които е извършено и на доказателствата, които го потвърждават. Твърди също, че е неправилна констатацията за съществуващо трудово правоотношение с лицето Красен М. към датата на извършване на проверката и че на същата дата това лице е присъствало в предприятието, за да се запознае с предлаганата му работа и с условията на труд, но не е допускан до работа и не е престирал работна сила.

Въззиваемата страна, чрез процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че описаната в акта и в постановлението фактическа обстановка е правилно установена, че при тези фактически обстоятелства е правилна констатацията за допуснато административно нарушение и че при съставяне на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. При това положение, съдът намира за безспорно, че установеното нарушение покрива признаците, посочени в разпоредбата на чл.415в КТ, която е обнародвана в ДВ, бр.108 от 19.12.2008 г. Процесното нарушение е установено на 17.02.2009 г., когато е и извършено, и следователно е била приложима на етапа на производството по издаване на наказателното постановление. Като не е съобразил същата норма, административно-наказващият орган неправилно е приложил закона доколкото разпоредбата на чл.415в КТ е специална и се прилага приоритетно в случаите, когато са налице визираните в нея основания.

Пори изложените съображения, съдът намира обжалваното наказателно постановление за неправилно в частта относно определения размер на наложената санкция. Тъй като фактите по делото са изяснени правилно, няма пречка съдът да приложи нормата на чл.415в КТ и да се произнесе по съществото на спора, като измени наказателното постановление, налагайки на търговеца санкция в размер 100.00 лв с оглед тежестта на конкретното нарушение.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1, пр.2 ЗАНН, съдът



Р Е Ш И :



ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление №03-0300807 от 18.03.2009 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда гр. Варна срещу „Строймонтаж ЕООД гр. Трявна за нарушение по чл.63, ал.2 КТ, в частта относно размера на наложеното наказание като вместо имуществена санкция в размер 15000.00 лв, НАЛАГА имуществена санкция в размер 100.00 лв, на основание чл.415в, вр. чл.63, ал.2 КТ, вр. чл.63, ал.1, пр.2 ЗАНН.



РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Варна в 14-дневен срок, считано от съобщаването до страните.